Last Night Vibes

First and last normal day

Здравейте,аз съм Ема и съм на 17 години от едно градче близо до Уелс. И съм вампир. Докато все още всички бяха въодушевени заради първия учебен ден-мен ме беше страх.
Не знам защо,но част от мен се страхуваше да се завърне в училище.Облякох си дрехите и тръгнах към парка.Там се срещнах с най-добрата ми приятелка Лейла.
Тя ме чакаше там.И тръгнахме заедно към училище.Бях нервна.Бях притеснена.Тогава пред входа видях едно момче.Беше красиво.Очите му бяха кристално сини.Като океана.Като небето.Погледна ме и се засмя.
Той:Взираш се!
Аз:Оо..съжалявам..наистина
Той:Междудругото казвам се Иан.
Аз:Приятно ми е,Ема.
Той:Извинявай,но съм нов.Имам история при Пиърс,но не знам къде е кабинета.
Аз:Аха..ами направо по коридора и след това 3-тата стая.Там е.
Той:Благодаря ти!
Бях се усмихнала до ушите..след това влезнах в кабинета по философия. След часа го видях в коридора.Усмихна се и ми кимна.Аз се изчервих.Приятелите му ме затиснаха.Единият започна да ми се натиска,а аз му казах да се разкара.След това той ме затисна за шкафовете и ми каза да внимавам.Иан го хвана и го блъсна,а аз се разплаках.Той ме погали по бузата нежно.Избърса сълзите ми.И ми каза:
Иан:Успокой се!Всичко е наред.
Аз:Благодаря ти!Ако не беше ти не ми се мисли.Ако има как да ти се отблагодаря само кажи.
Иан:Всъщност има как.
Аз:Моля?
Иан:След часовете свободна ли си?
-Аз се усмихнах и му отвърнах:
Аз:Амм..да
Иан:Супер след часовете ще те чакам тук.
Аз:Добре
След това той тръгна.Аз не можех да спра да се усмихвам.Нямам думи да опиша това чувство..Беше..просто..невероятно..
Дойде и краят на последния час.Аз отидох до шкафчето ми.А той беше...