Гледна точка на Джесика
Излезнах извън училище, защото часовете ни за днес свършиха. Видях Ник и отидох направо при него.
- Хей... - усмихнах се. Преметна ръка през раменете ми и тръгнахме към изхода от предния двор.
- Наще не са в къщи и искаш ли да излезнем? Няма какво друго да правим. Ще отидем до Санта Моника, ще ядем сладолед и ще се разхождаме.
- Звучи добре. - поне щеше да ме разсея от случилото се. Не го показвам външно, но ми е много гадно. Все пак е раздяла с гадже. Вчера, като се прибрах си обещах, че няма да плача за това този път. Не си заслужава и не променям нищо. Просто ще поттисна тези чувства и ще продължа напред. Мисля, че това е най- доброто решение.
- Джес! - чух Майк някъде зад нас. Спряхме и се обърнахме.
- Да.
- Само исках да ти кажа чао.
- Ами... чао? - казах, но прозвуча, като въпрос. Той се усмихна и ми помаха. Аз и Ник продължихме.
- Боже сега ще се лепне за теб и ще ти се прави на много близък приятел.
- Ник и на него не му е лесно.
- Искаш да сте заедно нали? - попита.
- Ами от една страна да, а от друга не.
- Ами... защо не се съберете и без друго нали не му се сърдиш.
- Сърдя му се. Запазих приятелски отношения с него само за да не продължи да ме занимава с оправдания и извинения. Просто не знам. Не мисля, че ще издържим дълго...
- Но вие бяхте перфектната двойка. - прекъсна ме.
- Не знам. Ще видим. Ако ни е писано да сме заедно ще се съберем някога, ако не, това е края и просто и двамата продължаваме.
- Еми... ваша работа. - каза. Продължихме към вкъщи без да говорим. Влезнахме вътре.
- Добре аз отивам да се преоблека и след пет минути тук.
- Добре. - съгласи се. Качихме се в стаите си. Аз си обух светли дънкови къси панталонки, бял потник с англиийското знаме на него и си обух червени гуменки на Converse. Косата си оставих на опашка, както си беше. Сложих си слънчеви очила и си прибрах телефона в задния джоб на панталонките. Слезвах золу и Ник вече ме чакаше.
- Точно пет минути. - засмя се.
- Спазвам това, което говоря. - отвърнах и излезнахме.
YOU ARE READING
"Just friends"
Teen FictionСъщото училище, нови приятели. Това предстоеше на 16 годишната Джесика Уотсън. Джес е нормална тийнейджърка, успеха и в училище е добър и се разбира с повечето хора. Естествено и проблемите няма да се забавят. Тя намири добри приятели, с които се ра...
