The twelve

Съобщенията

Бях си в нас.
Днес беше първия ден от лятната ваканция. Най сетне училището свърши. Сега има три месеца докато почнем отново.
Както винаги приятелите ми ходят някъде, а аз си оставам тук за цяло лято. Дано поне има концерти или нещо такова защото ще умра от скука.

Забравих да ви се представя.
Аз съм Кора. На 15 съм. След две седмици ще стана на 16.
Имам дълга черно - синя коса и почти черни очи.

Живея с майка си в Кайлен Хилс, Калифорния.
Баща ми и майка ми се разведоха когато бях на 12. След това той се премести в Лос Анджелис. От тогава с майка ми си живеем сами. Тя работи в болницата на града.
Днес е нощна смяна.
Ще умра от скука. Като нямам с когото да излезна ще умра от скука.
Телефона ми извибрира. Получих съобщение. Беше от Али. Тя е най- добрата ми приятелка.

Довечера ела в 20:00 на паркинга на училището. Спешно трябва да те видя. Важно е.

Никога не ми е изпращала такова съобщение. И за да ми го изпрати наистина трябва да има причина. Мислех, че е заминала днес за Лондон. Явно е важно. Сега е 19:50.
Станах от леглото. Облякоха си черни дънки и синя блуза с къс ръкав.
Излязох от нас.

....

Стигнах на паркинга при училището, но Али я нямаше.
Чаках около 10-15 минути.
Дойдоха още пет момичета и шест момчета.

- Какво правите тук? - попита едно от момчетата.

Той имаше светло кафява коса и кафяви очи.

- Аз получих съобщение. - каза едно от момичетата.

Тя имаше лилава коса и сини очи. 
- Аз също. - каза друго момиче, което беше с руса коса и зелени очи.

- Явно всички от нас са пратени на вятъра. - каза едно момче.

Той беше с кафява коса и кафяви очи.

- Не сте дошли напразно. - каза някой.

Всички погледнахме към една жена, която стоеше на около 7-8 метра от нас.
Тя беше облечена с дълъга светло синя рокля. Имаше кафява малко под раменете коса и кафяви очи.
Беше красива.

- Коя си ти? - попита момичето с лилавата коса.

- Ти ли ни изпрати съобщенията? Защо? - попитах.

- Ела те с мен и ще ви покажа. - каза тя.

Тръгна нанякъде през гората. Всички се спогледахме и тръгнахме след нея.
Вървяхме дълго. Къде ни водеше? И защо? Какво общо има с нас тя?
Най сетне стигнахме в една изоставена къща насред гората.

- Какво правим тук? - попитах.

Тя не ми отговори, а влезе оставяйки вратата отворена за да влезем и ние. Влязохме.
Тя слезе някъде по едни стълби. Това става все по откачено. Дали да не се върна. Много ми се иска да се прибера, но ми е любопитно какво ще ни покаже.
Влязохме след нея в една огромна стая под къщата.
Имаше голяма маса с подредени 12 скъпоценни камъни. Не знам имената на повечето от тях. Разпознах само сапфира, диаманта, рубина, смарагда и аметиста. Другите не ги знам.

- Какво правим тук? - попита момичето с лилавата коса.

- Ти. - каза на мен. - Ела тук.

Приближих се до нея.

- Избери си камък. - каза.

- Защо?  - попитах.

- Ще видиш. Избери си.

Приближих се до масата. Минах и разгледах всички. Най много ми се прииска да взема сапфира. Взех го.

- Защо го избра? - попита ме.

- Просто ми хареса най много.

Изведнъж той засвети със синя светлина. После изгасна.

- Ела те всички и вземете камъка, който най ви е харесал.

Всички се приближиха и взеха по един камък. Те също засветиха с различни цветове. След това изгаснаха.

- Защо светеха така? - попита русото момиче.

- Защото ви разпознаха.

- Как така? - попитах.

- Вие сте дванайсетте, които сте избрани.

- За какво? - попита едно от момчетата.

- Да спасите света.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте.
Това е първата глава от книгата ми. Дано ви е харесала.
Горе на снимката е жената, която е извикала тинейджърите.