The twelve

Проблем

Риана щеше да работи с всички едновременно. Не знам как ще успее, но си е неин проблем.

- Първо трябва да разберем какви са вашите сили. Ще ги използвате.

- Как? - попитах.

- Мислете за това, което ви радва. Останалото само ще стане.

Да мисля за нещо което ме радва. Приятелите. Ако мисля за тях ще стане. Затворих очи. Концентрирах се. Усетих нещо в ръцете ми. Отворих си веднага очите. Около ръцете ми имаше нещо като блезтящи нижки в черно и бяло. Изчезнаха веднага.

- Това е признак за бяла и черна магия. - каза Риана.

Сега вярвам, че магията съществува. Наистина.
Погледнах към останалите. Те следваха моя пример. При всички имаше различни цветове. Само при Шейн не ставаше нищо. Той го забеляза и се отказа.

- Какво има Шейн? - попита го Риана.

- Нищо не става. Не съм от тези дванайсет, които сте избрали. Намерете друг.

След това си тръгна. Последвах го за да го върна. Знам, че е от тази група - не знам каква. Няма да ми се отказва без да е опитал.
Тръгнах след него.
Накрая се обърна към мен. Бях точно пред него.

- Какво искаш? - попита твърдо.

- Отказваш се без да си опитал.

- Извинявай, но на мен не ми се отдава като на теб! - повиши тон.

- Това, че не можеш да помислиш за нещо, което те радва! - и аз повиших тон.

- Нямам такова нещо! Ако имах нямаше да водим този разговор!

- Какъв ти е проблема!?

- Ако знаеш щеше да мислиш преди да говориш!

- Хайде кажи ми!

- Няма значение.

Обърна се и тръгна. Изпреварих го и пак застанах пред него.

- Не знаеш ли когато някой иска да остане сам? - попита той.

- Не. Кажи ми какво толкова има.

- Не, че те интересува.

- Може пък да ме интересува.

- Няма и ден от както се познаваме.

- Кажи и ще те оставя да си тръгнеш.

- Остави ме.

Направи опит да ме заобиколи, но пак застанах пред него.

- Престани! - извика той.

Бутна ме в страни и си продължи по пътя. Не паднах, но все пак ме бутна. Идиот. Тъпанар. Задник.

Гледна точка на Шейн.

Вървях през гората.
Макар, че познавам Кора от няма и ден ми лази по нервите. Повярвайте ми... дори и враговете ми не искат да ми лазят по нервите. Известен съм с това, че си изпускам нервите лесно.
Никога не съм удрял момиче... не искам да го правя, но тази някой път ще си го изпроси. И няма да ми пука, че е момиче.
Изведнъж чух стъпки зад мен.
Обърнах се.
Имаше някакъв мъж на около 30 години.

- Ти ли си  Шейн? - попита ме той.

- Кой иска да знае?

- Виж. Кажи на Риана да не си хаби времето с вас и да се откаже. Така никой няма да умре.

- Кой си ти?

- Ти май не знаеш за какво става въпрос. Нали?

- Не, но ти явно ще ми кажеш.

- Господаря ми иска да предам на Риана да се предаде. Няма да успее с дванайсет лигави тинейджъри да го победи.

- Кой е господаря ти?

- Артикус.

- Кой е той?

- Те първа ще научиш неща, които трябва да ги знаеш отдавна.

Щракна с пръсти и изчезна.
Кой е този Артикус? Какво въобще е това име? Ще се поговоря с Риана на дълго и на широко.
Затичах се обратно към къщата й.
- Защо не ни каза за Артикус? - попитах я.

- Кой ти каза? - попита ме тя.

- Зададох ти въпрос. Защо не ни каза, че някакъв от магическия свят иска да ви убие?!

- Щях да ви кажа.

- Кога?! Когато ни изпратиш срещу враг, за който не знаем нищо!

- Шейн. Не исках да прибързвам.

- Можеше поне да ни разкажеш малко срещу какво се изправяме.

Тя говореше най спокойно все едно нищо не става, докато аз и другите откачаме. Сериозно.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте.
Това е новата глава от книгата ми. Дано е било интересно. Надявам се де.