Короната

КРАЙ

Крясък се разнесе по дългия, каменен коридор. Ехото го разпръсна надолу по спираловидните стълби, достигайки като тихо стенание в най-първия етаж от огромния дворец.

Свещника на стената, който все още успяваше да внесе някаква светлина в голямото спално помещение, отброяваше последните си милиметри живот.

Никой обаче не му обърна внимание, дори когато вятърът от отворените френски прозорци размърда бурно пламъка.

Още един вик, чертаейки в силата си болката на младото момче.

Лежейки върху леглото, покрито от сатенени завивки, той изви гръбнака си в ужасен вид, опитвайки се да спре болката. В живота си беше свикнал да понася ударите с лекота на меко докосване, но да дари живот беше истинско мъчение.

- Отново господарьо -извика млада акушерка, която стоеше седнала между краката му, опитвайки се да придържа главичката на бъдещия наследник на рода.

Младото момче извика отново, стискайки очи като наранено дете.

Зъбите му се сключиха в здрава хватка, опитвайки се да даде и последните си сили в това да роди детето на любимия си. Мокрите му коси се разпръснаха по белите, копринени калъфки, измъченото му лице отново се изостри щом употреби и последните си сили.

Детски плач като симфонична мелодия се разпръсна в помещението и младото момче изстена от облекчение, когато тялото му спря да бъде мъчено.

Детето веднага беше поето и обвито в скъпа, червена роба, която баба му-кралицата му бе поръчала специално за мига, в който ще поеме първата глътка от живота.

Бледото лице на младото момче се обърна бавно към лявата половина от леглото, където очакваше..и вярваше, че ще положат новородената му рожба. Но това не стана.

- Искам да го видя - издиша едва с уморен глас.

Младата акушерка избърса мръсната главица на детето, преди да го подаде на младото момче, когато през вратата нахлу Кралицата, следвана от своите придворни.

- Дайте ми детето! - заповяда тя с глас, облян в студ и акушерката с внимателно поклонение подаде рожбата в ръцете на Кралицата.

Без да каже нищо повече тя се обърна и тръгна към вратата, стремейки се да напусне стаята възможно най-бързо.