Откъде го познаваш?

306 29 1
                                    

-Изглеждаш,Лол!-каза ми Хари и ме огледа в погледа му виждах притеснение.
-Какво ти е?-реших да го попитам.Започнах да обувам обувките си,чакайки отговор от негова страна.
-Нищо ми няма,да вървим.-каза сурово той.Извъртях очи и излязох бързо,Хари забеляза това и ме догони.-Какво ти става пак?-попита ме той,сякаш не знае.
-Какво ми става ли?Знаеш ли по-добре да вървим,защото не искам да се караме.-казах му сурово и отворих вратата на колата,чух издишване от негова страна.Качих се и заех мястото си,през целия път гледах разсърдено през прозореца.Какво му ставаше,от два дни насам е просто непоносим.Изнервен,няма време за мен.
-Пристигнахме.-каза той.Отворих вратата и излязох навън.Видях ресторанта беше прекрасен.Усмихнах се при мисълта си,а Хари уви ръка окола кръста ми.-Извинявай,за поведението ми.-извини ми се той.
-Добре,просто искам да ми споделяш всичко.И да ми отделяш повече време.-казах усмивкайки се.
-Добре,хубаво.Да влизаме.-каза преплитайки пръстите ни.Влязохме в ресторанта,беше наистина много красив,няколко пъти се обръщах виждайки Хари как говори с реципциониста,уверявах се че е там.
-Масата в ъгъла.-каза ми Хари и посочи масата.На нея имаше няколко напитки,кола,фанта и бира.Аз не пия,не пиех,взех бирата.Донесоха ни и менютата,аз гледах и четях всяко едно нещо с така точност,да аз съм перфекционист.Обичам всичко да ми е наместо и всичко да е такова каквото пише или говори.Избрах една салата.
-Какво ще хапваш?-попита ме Хари.
-Ами една салата,а после ще видя,ти?-казах аз и поставих лакатя на масата подпирайки главата ми.
-И аз тогава.-каза той.-Знаеш ли,че мама ми е казвала,че не хубаво да зяпаш?-каза ми той и се засмяхме.-Радвам се,че аз съм човека,който те кара да се смееш.-каза секси той с по-нисък тембър на гласа.
-А аз искам само ти да го правиш!-казах и хванах ръката му.Салатите дойдоха,погледнах към сервитьора,стори ми се толкова познат.Кимнах му в знак на благодарност.
-Защо се намръщи така?-попита той.
-Не знам,сервитьора ми се видя познат,но сигурно съм се припознала!-казах аз.-Ммм,салатата е вкусна.-казах аз.
-Ами да,хубава е.-каза той,без никаква емоция.
-Мига ли да те попитам нещо?-каза той.
-Да!-казах аз.
-Откъде го познаваш?!-попита той,а аз се засмях.
Здравейтеее,как стее?
Давайте мненияя,обичам вии❤❤❤❤❤

The impossible one H.SDonde viven las historias. Descúbrelo ahora