Т/и: Не ме оставяй отново Техюнг! Как ще ЖИВЕЯ БЕЗ ТЕБ?!?!?
Техюнг: Съжалявам Т/И.
Искам да остана тук при теб но не мога . Колкото и да искам да бъдем заедно е просто невъзможно .
Аз съм дух Т/И...ДУХ.
Не разбираш ли ,аз съм мъртъв. Ако дори остна тук ще усложня дори повече нещата за теб.
Т/И:Тогава защо изобщо се появи?
Техюнг: За да изпълня дългът си.
Т/И: Дълг?Какъв дълг?
Техюнг: Имах позволени само 100 дни зада го изпълня.
Моя дълг беше да се уверя ,че ти и Джимин сте щастливи.
Двамата стояха извеснно време в мълчание .
Очите на Т/И бяха пълни със сълзи .
Техюнг: За щастие го изпълних точно на време.
Те въздъхна тежко,той знаеше ,че след полунощ ще изчезне . Той пак щеше да я вижда , но тя него не и това го натъжаваше.
Техюнг погледна часовника на бюрото , който показваше 23:02 след което се обърна към Т/И и заговори с нисък и равен глас.
Техюнг : Късно е вече заспивай! Аз ще остана до теб докато заспиш.
Той и се усмихна със своята прекрасна усмивка.
Горчиви сълзи се стичаха по бузите на Т/И
Т/И: Не си отивай! Моля те!
Замоли го тя въпреки ,че знаеше че нощо не може да се направи.
Техюнг: Не плачи Т/И . Това съвсем не е последнл сбогом.
Те я вдигна на ръце , постави я на леглото след това я зави и я целуна по челото
Техюнг: Аз отново ще идвам в сънищата ти , в същата горичка както когато бяхме деца . Аз пак ще те пазя от зло и болка . Винаги ще бдя над теб . И ще те чакам от другата страна .
След тези негови думи Т/И се отнесе в дълбок сън. А Техюнг си стоеше кротко отстрани и я гледаше в мрака. Оставаха му още само 5 минути. Той се изправи и застана близо до Т/И пое ръката и и постави в нея медельон с формата на сърце. След това се доближи до лицето и слепи устни с нейните.
На другата сутрин Т/и се събуди рязко озправяийки се в седнало положение в леглото.Затърси с поглед Техюнг но от него нямаше и следа .Тя разтвори ръката си и видя в нея медельона който Те и го остави снощи. На външен вид и излеждаше много познат но не можеше да си спомни от къде. Тя го разтвори и видя вътре снимка на нея и Те като малки , а на другата страна пишеше .
"Не ме забравяй принцесо.Аз ще те чакам в рая"
-Ким Техюнг- 30.12.2016.
Т/И се усмихна на написаното в медельона ,след което го притисна до сърцето си и заплака.
-Край на пролога-
Та ко става хора това е първаа история която правя сори за правописните грешки или ако съм проопуснала някоя запедая.
Искам мнение дали искате да продалжа истоеията или въобше да не си губя времето. Бай!!<3
