Перфектно неперфектни

Глава 9

-Алекс! - Туко-що се бях събудила и когато се обърнах не видях Алекс на мястото си, което веднага ме изплаши.Това е начина, по който се налага да живеем вече три месеца.Когато сутринта единият се е събудил по-рано от другия и го няма в леглото, веднага се намества притеснението в главата ти, когато е излязъл на покупки или просто да гледат мача с Ник във кварталното кафе и не ми вдига телефона, изпитвам ужас. Спокойна съм само и единствено тогава когато е до мен, а понякога дори и тогава не съм.Неговия живот е в опасност всеки един миг, затова и гледаме да сме постоянно заедно, с риск някой ден да си омръзнем, но това едва ли ще се случи скоро.Нашия начин на живот определено не е като на повечето хора или двойки.

Чух звука на стъпките му удващи от банята.Успокойх се и се отпуснах отново на леглото.

-Ей!Добро утро, как спа? - Както всяка друга сутрин той беше с преповдигнато настроение. Не знам как успяваще въпреки всичко винаги да е весел. - Чакай!Преди да ми отговориш, ще си задам на ново въпроса.Как спа след снощната бурна вечер?

- Ти идиотче такова. - Обичаше да се дразни с мен, знаеше че това ме кара да спра да мисля поне за момент за майка си, за Джордан, за Себастиян, за баща му и за всичко останало.

Хвърли се на леглото до мен и започна да ме целува, прекарахме около двайсет минути в натискане в леглото, докато моята аларма не звънна. Погледнах си телефона и на алармата ми имаше бележка, написана от мен вечерта преди да си легнем.

"Важно! Емили идва с бебето си."

Една вълна от щастие се въздигна в мен.Очаквах да видя това бебе от толкова време. Знаех че това не е най-безопасното място за тях, но Емили беше толкова настоятелна, че просто сърце не ми даде да и откажа.

- Време е да ставаме, очакваме гости.

-Не, искам още малко време с теб, в леглото ни. - Аз също исках това и бях готова да се съглася на още поне десет минути, но телефона на Алекс звънна.Нямаше как да игнорира обаждането, можеше да е от Джордан или Себастиян. Вдигна телефона, видимо притеснен.

-Себастиян, всичко наред ли е? - Той стана от леглото изстрелвайки се и аз го последвах. Побиха ме тръпки само по изражението на лицето му. Нещо се е случило, нещо лошо. Защо Себастиян, той беше на хиляди километри от тук, ние сме под носа му.