Глава 4

94 6 0
                                    

*гледна точка на Теа*
Последните седмици с Джаксън си станахме много близки. Може би защото по почти всеки предмет стояхме заедно. Спомням си обещанието, което си дадохме с Леа, но започна да ми се иска да го наруша все повече. Дори докато обядвахме бяхме на една маса и тогава усещах пеперуди в стомаха си, когато погледите ни се засекат. Няколко дена по-късно той ми предложи...Аз веднага се съгласих, но го помолих да не казва на никой,  поне докато не кажа на Леа.

*Гледна точка на Леа*
Напоследък Теа и Джаксън станаха много близки. Понякога даже ги виждах да се прегръщат за чао и когато попитах сестра ми какво става тя ми казваше, че са просто приятели. Искаше ми се да й вярвям....
  
Сряда
Сутринта с Теа решихме да се облечем еднакво и да си вържем косите еднакво, за да объркваме хората: любимото ни занимание.

   СрядаСутринта с Теа решихме да се облечем еднакво и да си вържем косите еднакво, за да объркваме хората: любимото ни занимание

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

След края на часовете останах сама в коридора при шкафчето си. Джаксън се приближи
- Здрасти Теа цял ден мислех за теб- Тъкмо щях да му кажа, че аз съм Леа и той ме целуна!!!
- Обичам те Теа...Хей къде отиваш? Защо плачеш?
-АЗ СЪМ ЛЕА- изкрещях му го през сълзи и отидох в тоалетната.
  Не мога да повярвям. Тя беше нарушила обещанието си.
  Явно съм плачела доста силно, защото след малко чух някой да тропа по кабинката  ми.
-Хей, добре ли си там вътре?- беше момче.
- Какво правиш в женската тоалетна?
- Да...точно тук е проблема: ти си в мъжката- Боже, не съм видяла къде съм влязла. Огледах се. Наистина не беше женската тоалетна. Избърсах си сълзите и излязох. Видях едно много симпатично момче. Почти като Джаксън. Ох, Джаксън. Пак започнах да плача. Той беше много объркан.
- Какво е станало? Какво правиш тук?
- Аз,аз се обърках и сякаш ти пука какво е станало- бутнах го и излязох. Чух го да си казва "момичета...".
Брибрах се бясна. Качих се горе в стаята и Теа изглеждаше много притеснена. Пишеше си с някой.
- Леа аз мога да обясня...
- Няма какво да ми обясняваш! Ти си наруши обещанието! Как можа....е, честито!
-Съжалявам....
-Няма значение! Бъдете си щастливи с Джаксън.
-Ако искаш ще скъсам с него..
-Недей...няма нужда...
-Стига Леа...Той ми предложи. И ти щеше да приемеш
- Може би, но нямаше да го крия. Щях да ти кажа. От колко време сте заедно?!?
- От 1 седмица...Виж просто не можах да ти кажа...-
Аз само повторих
- 1 седмица...

TwinsDonde viven las historias. Descúbrelo ahora