WINGS: Begin

Begin

-Още малко...

Тъмнокосият младеж прехапа устна, нанасяйки последни щрихи върху произведението си. Щом приключи остави четката настрана и огледа платното. Усмивката му помръкна, когато видя резултата.

-Не, не отново...

Солените сълзи се спуснаха по красивото му лице с бързината на едрите капки дъжд, разбиващи се в гладката повърхност на стъклената стена в негово дясно. В

Всеки път рисуваше една и съща картина. Все същото лице. Не знаеше защо, ала всеки път щом го погледнеше изпитваше непоносима болка в гърдите. Не знаеше и защо всеки път, независимо какво рисува крайният резултат бе това лице.

Озадачен и огорчен от поредния провал, той се отдръпна от платото, обръщайки му гръб.  Не искаше да гледа това повече, не можеше. Изпитите му наближаваха, а той се чудеше как щеше да ги вземе, особено след като мистериозното лице завземаше все по-голяма част от съзнанието и живота му. 
То бе превърнало любимото му занимание, начин на живот, а и бъдеща професия в истински кошмар. Горкото момче вече мислеше, че го е обладал някакъв древен дух, търсещ отмъщение.

Не помнеше кога да пръв път нарисува картината, както не помнеше откъде се е сдобил с татуировката, изобразяваща черен диск, счупен в долния си десен край.
Тъмнокосият предполагаше, че е станал жертва на пиян татуист на някое от колежанските партита, които рядко посещаваше.

Ярък проблясък, последван от остра болка в гърдите го накараха да се свлече безпомощно на дървения под. Нуждата от въздух прогаряше дробовете му, карайки го да изскимти едва доловимо. Отново пристъп. Те бяха дошли в комплект, заедно с картината на мистериозното и донякъде зловещо лице.
Тъкмо когато беше напът да загуби надежда, предаващ се изцяло на тъмнината я чу...

Ангелската песен кънтеше в пространството по-силно от всякога. Беше я чувал в главата си, но слабо като красиво привидение в сравнително скучния му, жив живот.
Имаше нещо магично в самата мелодия. Когато я чу отново започна да диша...буквално.
Джънгкук се запита дали притежателят на великолепния глас бе отговорът на въпросите му. Трябваше да узнае къде, кога и защо беше започнало всичко това. Въпреки притъпената болка в гърдите, младото момче намери сили да се изправи, добирайки се до входната врата. С треперещи ръце, все още бос я отвори  и побягна навън, в посока на песента без да поглежда назад. Нощта отдавна бе настъпила, но това не го спря, нито фактът, че валеше. Студените капки вода, с часовете превърнали се в порой де изсипаха върху него и за пръв път той се  почувства наистина...жив.
Болката в гърдите му утихваше, докато накрая не изчезна напълно, а той се усмихна и продължи да тича, решен да намери източника песента....дори ако трябваше да се върне в самото начало....

Следва продължение.....