Why you don't look at me

44

Разочаровах се,искам вече всичко да е като по старо му.Да си го прегърна,да го целувам,да го докосвам,да бъде мой!Тръгнах към покрива,където се случи всичко...дори не искам да си припомням...
Отворих вратата,но май не биваше.Стоях и гледах,гледах ги как се целуват,не,изяждаха се.Нещо в мен се пречупи,сърцето ми заби бясно,кръвта по вените ми кипна.Осъзнах,че е краят...но нямаше само аз да съм наранен.
-Техьонг!-извиках аз.
Техьонг се сепна и веднага се дръпна от Джимин.
-Куки...аз...мога да обясня-започна той,но аз го спрях.
-Наистина Тае,наистина ли можеш да обясниш всичко,което видях сега-извиках аз,а сълзите ми вече капеха.
Той не каза нищо.Сведе глава и сви юмруци.
-Така си и мислех...-изсмях се и тръгнах да бягам.

Чувах името си,чувах как вика,но не се обърнах,не спрях...