Вече два месеца крия за бебето.Става все по-трудно и не знам до кога ще продължава всичко това.На всичкото отгоре отказах на Тае сигурно три-четири пъти за тези два месеца,но не това е притеснителното,а факта,че го видях да се задоволява сам.Болеше ме,че трябва да върши това заради мен...
Болеше ме,че ми е толкова верен,а аз не съм му казах за нашето дете,но ме е страх,разберете...но колкото повече време мине,сигурно и толкова ще е шокиран и бесен.
Вече няма връщане назад...
••••••••••••••••••
Хораа,знам ме е кратко,но нямам никакво време поради лични причини,а и напоследък просто не ми е на кеф,пак по лични причини,но кой го интересува де😂😂
Надявам се,че скоро пак ще има ъпдейт на историята 💖💖💖💖💖❤️❤️❤️❤️❤️
YOU ARE READING
Why you don't look at me
Short Story#1 short story-28.04.2017 #2 short story-03.03.2017 #1 short story-27.03.2017 #10 short story-01.03.2017 Да му пиша ли?Какво ще си помисли?Ще ме отблъсне ли? Все въпроси на които ДжънгКук няма отговора.Какво ли ще направи,за да се добере до любовта...
