~*~Ревност~*~

467 34 16
                                    


Чен: Този малък...от няколко дни не ми обръща никакво внимание. Не ми говори, не ми пише, не отговаря на обажданията ми и само се влачи след тъпия Чаньол. Постоянно стой до него на сцената, прегръща го и т.н., а аз какво, да не би да съм невидим, нали все пак му се водя гадже. А на всичкото отгоре Чаньол знае това и все пак му позволява да прави това с него, а дори му и отвръща. Направо ме вбесяват тези двамата. Шиумин ще си го получи, само да дойде подходящият момент и ще му покажа кой е шефът тук.

Шиумин: Вярно е, че му бях сърдит, но си имах основание да съм му. Той видя, че шипът ЧенБек се харесва на феновете и постоянно се навърташе около Бекхюн и се прегръщаха и си шепнеха разни тъпотии. Реших, че на всяка цена ще му го върна и понеже и Чани беше доста против това им държание се съюзихме и започнахме да се държим като тях, а дори и по-провокативно. Чен постоянно се опитваше да ме заговори или ми звънеше, но аз не обръщах внимание, въпреки че не ми бе особено приятно да го правя, имах нужда от него, но той не ми остави друг избор, трябваше, за да му покажа как ме нараняваше.

Чен: Вече не издържах, това да не говоря с него, да не чувам как сладкото му гласче ме вика, да не го докосвам, направо ме побъркваше. Няма да издържа още дълго така, а после, после ще е фатално за него. Реших, че ще си го върна по какъвто и да е начин. Каквото и да ми коства аз ще го върна при себе си. Но явно с говорене нямаше как да стане, защото той не ми обръщаше никакво внимание и за това реших да се пробвам да поговоря с Чаньол. След няколко неуспешни опита, той явно ме съжали, защото ми разказа всичко до най-малката подробност. Аз като че ли се зарадвах, че го е направил от ревност. Това значеше, че ме обича и то много. Благодарих на Чани и с леко самодоволна усмивка на уста се запътих към стаята, в която трябваше да се намира Юмин. Но уви него го нямаше там, но ЛуХан, който му бе съквартирант бе така добър да ме осведоми, че се е забавил в съблекалнята и аз веднага хукнах натам преди отново да съм го изпуснал.

Шиумин: Както винаги всички оставяха огромна бъркотия след себе си и точно по тази причина аз останах след тях в съблекалнята, за да пооправя малко. Мразех бъркотиите, обичах да е чистичко и подредено, точно както изглеждаше и стаята ни с Лу. Тъкмо бях приключил и започнах да разкопчавам копчетата на вече потната ми риза, когато чух нечий забързани стъпки, приближаващи към стаята, в която се намирах. Не след дълго вратата се отвори и в стаята нахлу задъханият Чен. Толкова задъхан, потен и тази негова разрошена коса...Боже толкова е секси, искам го тук и сега. Не сме правили секс вече от няколко дни, но не, аз съм му сърдит и трябва да се държа като такъв. Извърнах погледа си встрани от него и тъкмо, когато щях да закопчая копчетата, които бях разкопчал преди малко, усетих как ръката му ме хвана грубо за косата и не дръпна силно, срещайки погледите ни. Аз просто стоях и мълчах гледайки го колкото се може по студено, непоказвайки каквито и да било емоции.

Аз съм му сърдит...   (*smut*)Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz