Prison (H.S)

1.

Разхождах се из затвора и търсех поредната си жертва. Исках нещо ново,беше ми омръзнало от еднообразието. Изведнъж съзрях как двама охранители вкараха в килия някакво момиче. Явно беше нова. Имаше големи цици и стегнат задник,доколкото можех да видя от оранжевата и униформа. Изражението и беше ядосано и имаше кръгове под очите. Личеше си,че беше плакала. За какво ли беше в затвора? Е,каквото и да бе малкото коте заслужаваше наказание. Двамата охранители от преди малко вече си бяха тръгнали. Значи можех да действам.

Приближих се до килията и се огледах. Никой не трябваше да става свидетел на това,което предстоеше. Тихо отключих вратата,ако тези решетки можеха да се нарекат врата и влязох,като отново я затворих. Когато се обърнах срещнах чифт сини очи,които ме гледаха уплашено. За щастие беше тъмно. Още по-добре,тъмнината ме възбуждаше още повече.

-Какво е направило толкова красиво момиче,за да се озове тук? - попитах, докато се приближавах към нея. Тя отстъпваше назад.

-Какво искаш от мен? - гласът и прозвуча тих и уплашен. Защо всички реагираха така,толкова страшен ли бях?

-Искам да те усетя. - казах,като се приближих максимално близо. До толкова,че тялото и вече опираше стената и нямаше как да избяга.

С едната си ръка хванах китките и и ги заковах над главата и,а с другата стиснах мекия и задник.

-Какво правиш,по дяволите? - започна да крещи и да се бори,но разбира се нямаше как да се измъкне. Вече си я бях набелязал. Запуших устата и,но вече беше късно. Чух нечии стъпки да се приближават към килията.

-Ако кажеш нещо за това,което се случи току-що ще съжаляваш. - прожепнах в ухото и,преди да я пусна и да се отдалеча. Един от охранителите се показа от другата страна на решетките.

-Някакъв проблем ли има,Стайлс? - попита ме той.

-Този психопат се опита да ме изнасили! - развика се малката курва. Знаех си,че няма да си държи устата затворена.

-Тя е психопатката, не аз. Просто исках да видя дали всичко тук е наред,защото не ми изглеждаше добре. Когато влязох тя започна да крещи и да ме удря.

-Не е вярно! Той лъже! - продължаваше да вика и да ми лази по нервите. Не е истина колко много щеше да съжалява.

-Успокойте се и двамата! Стайлс тръгвай с мен! - каза едрия мъж и ми направи знак да го последвам. Обърнах се за последно към момичето и излязох от килията. След като бях сигурен,че съм я заключил се насочих в посоката на мъжа.

-Вярно ли е това,което тя казва? В досието и не пише,че е луда. - попита ме със заплашителен поглед. Ако се опитваше да ме изплаши нямаше да му се получи. Не се плаша лесно.

-Мисли каквото искаш,Джак. Щом искаш вярвай на нея не ми пука. - блъфирах. Нямаше как да му разкрия какво правех щом вечер загасят лампите в затвора. Как задоволявах нуждите си със затворничките.

Едрият мъж не каза нищо. Просто се обърна и продължи напред,оставяйки ме сам в тъмнината. Знаех,че той започна да се съмнява в мен. Знаех,че ще се опита да разбере истината. Знаех и че съм загазил,но не ми пукаше. Щях да накажа малката курва въпреки всичко.

Ще се радвам да следите историята. Оставете мнението си в коментарите или гласувайте.