Prison (H.S)

4.

Просто стоях на леглото и се взирах в нея. Виждах страха в очите и,чувах тежкото и дишане и усещах как трепери.

-Няма да те нараня.- прошепнах и нежно. - Ако исках до сега да съм го направил.

Протегнах ръка и леко избърсах една от сълзите,мокрещи лицето и. Не знам какво ставаше с мен. Сякаш бях под екстаз,не бих могъл да го опиша с думи. Момичето вече беше спряло да плаче.

-Защо го правиш? Що за чудовище си ти? Изнасилваш затворнички,които би трябвало да пазиш. - не очаквах точно това да излезе от устата и. Защо отново се опитваше да ме вбеси? Рязко станах от леглото и стиснах челюстта и с една ръка,като се приближих максимално близо до нея.

-Не си играй с мен,момиченце. Не си видяла лошата ми страна,но ти обещавам,че ако продължаваш така много скоро ще се запознаеш с нея.

Малката кучка ме гледаше като гръмнат заек. Не знаеше как да реагира,а аз бях доволен от себе си. Значи все пак всичко беше наред с мен. Явно съм грешал като съм си мислел,че в мен са останали някакви чувства. Така трябваше да бъде. Чувстваш ли,страдаш. Няма друг вариант. Сякаш цялото щастие,което си изпитвал след време се превръща в тъга. Силна и дълбока,почти непоносима.

Обърнах се и отключих вратата.

-Искам да се запозная с нея,Хари. Покажи ми другата си страна. - трябваше ми малко време,за да преосмисля чутото от уж невинното момиче,стоящо зад мен. Невинна друг път. И от къде по дяволите знаеше името ми? Трябваше да ме познава от някъде.

-Коя си ти,по дяволите? - трудно се сдържах да не се разкрещя. Трябва да призная,кучката ме изненада.

-Не ме ли помниш,Харолд? Не пимниш ли момичето,чиито живот съсипа? Не помниш ли момичето,което всеки ден разплакваше в гимназията? - говореше,докато се приближаваше с бавни крачки към мен. В главата ми започваха да навлизат спомени. Спомени,които се бях постарал да заровя и никога да не се сещам за тях.

-Роуз? - гласът ми трепереше. Не можех да повярвам. Това беше Роуз. Ето защо ми беше позната. Но какво по дяволите правеше тук това кротко момиче,което не обелваше и дума?

-Доста си досетлив. - засмя се без капка хумор.

-Но какво направила,за да влезеш тук? - любопитството ме изгаряше.

-Ти ме промени. Ти си виновника за това,че съм тук. Ти ме уби,Хари. Смачка всичко в мен. Не чувствам нищо. Нищичко. Исках да изкарам всичко,което ми причини и за това го направих. За това започнах да убивам. Чувството да усещам болката на жертвата си и кръвта,стичаща се от нея събужда нещо в мен. - тръпки ме побиваха от усмивката,която се бе появила на лицето и. Приличаше на психопатка. И за всичко бях виновен аз. Аз промених това момиче заради безрасъдието си. Заради това,че преди обичах да тормозя по-слабите от мен.

Гледах я и не знаех как да реагирам,докато тя не направи нещо,на което не предполагах,че е способна.

Гласувайте и коментирайте. 💋