- Ъъъ..ммммм....ъм....Ох боже добре ли си за малко да умреш!!!
-Добре съм.
-Боже даже не разбрах че с паднал! Реших че си се скрил някъде като се обърнах! Оу боже!-Боже мой.....това не и се е случвало до сега.Той се изправи.Още ме беше хванал за ръката.
-Интересно наистина.Интересно- казват е по тези места има красиви момичета които убиват младите момчета -Усмихна се мазно,а мен ме побиха тръпки.Още държеше ръката и като изведнъж дръпна силно аз залитнах към пропастта.-Също като теб.
Летях към скалите и изведнъж нещо ме хвана аз се приземих спокойно.Седнах на скалата и започнах да дишам тежко.
-Благодаря Лайла!
-Няма защо.Нали знаеш че работата на жертвите е да летят към пропастта а не твоя.-тя се усмихна. Лайла беше нещо като приятелка,защото самодивите като мен не знаят какво е приятелство.Тя дъщеря на феникса,които й е баща а майка й е човек.Тя никога не е виждала майка си защото когато била родена баща й я взел и отлетял към тези части на света. Най-веротно майка й отдавна е починала. Лайла е наследила от баща си само крилете и огнения нрав ,но по станалите отношения си е човек . Цял живот се опитва да докаже на баща си че е достатъчно силна макар и получовек да заеме мястото му.-Какво стана?-тя седна до мен.Разказах й.
-Само Равилия да не разбере!
-Пука и за нея!
-Но ти работиш за нея.
-Знаеш че не е вярно,работя за себе си!
-Знам,знам,но трябва да се погрижиш за него
-Знам....поседяхме в мълчание.Майка ми беше човек и бе убита от хора като бях малка,затова дойдох в гората и измолих от Равилия да ме направи самодива за да отмъстя. Направи ме безсмъртна и сега вече 50 години убивам всеки навлязал в гората. До сега не съм се проваляла и сега също няма да се проваля.....
