Има дни, в които просто не чувствах нищо. Не усещах, не виждах и не чувах нищо.
Сякаш бях сам. Единствен на света. В това повредено тяло с още по-повредено съзнание.
Всичко бе една черна бездна.
А в други дни просто бях сам. Без приятел, да нарека свой. Без някой, с който да споделя чувствата и мислите си.
Невидим за всички, които си мислих, че са истински. Оставяха ме сам да се боря с тъмнината си, всеки път.
Бях невидим за света.
Самотата често ме радваше и успокояваше, но и едновременно с това ме ужасяваше. Мразех да съм сам. Чувствах се слаб. Уплашен.
Понякога болеше. Болеше повече от всичко друго на света. Но почнах да свиквам. Поне с болката не бях сам.
-Р.Г.И.
YOU ARE READING
Белези
Non-FictionПовърхностните рани оставят леки белези, които също изчезват след време. Но има неща, които оставят и рани дълбоко в душата и съзнанието ни. Рани, които не се лекуват просто от времето. Те оставят с нас завинаги. Заедно със спомените и болката. Те с...
