Белези

Отмъщението

Отмъщението бе единственото нещо в главата му. Мислите му бяха обсебени само от това. Но той не знаеше,че е в грешка. Не знаеше, че така само ще​ обрече себе си заедно с всички останали.

Той просто искаше отмъщение. За себе си. За наранената си гордост. За нещата, които изгуби. Не му пукаше за нищо друго. Само за това как да си отмъсти. На хората, които го нараниха. На тези, които го оскърбиха.

Милиони сценарии и планове минаваха многократно през главата му. Милиони сценарии и планове, завършващи с тяхната смърт. С неговото възцарение.

И така той продължи дълго време. Докато в една игра не изгуби всичко. Всичко, за което в последните години не мислеше. Всичко, което не оценяваше. Към което не се отнасяше правилно.

И така, все пак, той получи и последен шанс и пак го пропила. Главата му вече бе замаяна от глупави мисли и решения. Напълно забравил какво е правда и прошка.

Така отмъщението го погълна, неоставяйки никаква човещина в тялото му. Превземайки разумът му и превръщайки го в чудовище.

Защото така става с всички, които тръгват по пътя на отмъщението. Те изгубват себе си и всичко с тях за нещо, което дори не си заслужава. Защото дори и да го изпълним пак ще се повредим и загубим.