The girl from madhouse

Глава 3

Не знам колко часа прекарах тук, но вратата се отвори. От там влезе едно момче на можеби мойте години със същата рокля. То се обърна и ме видя.
- Здравей аз съм Саманта.
- Ъм здравей аз съм Уил. На колко си?
- Навърших 16 преди 2 дни, ами ти?
- На 20.
Погледа ми спря на един калъф за китара.
-Свириш ли?
- Ъмм да, може да се каже. Хей не те познавам,но не изглеждаш луда, поне по първо впечатление.
- Еми май не съм- и двамата се засмяхме- и ти не изглеждаш луд.
- Не съм.- той седна на другото легло. - До 5 годишна възраст, имах спокойно детство. Но един ден всичко се преобърна. Сестрами бе казала на родителите ми че съм луд, а те понеже тя бе по-голямата и вярваха повече. Всеки ден ме водиха на психолог. Ходих на училище но там ме сочеха и ми казваха луд, но аз не бях. Така докато не завърших. Сестрами сега е на 25. Реши че ще ме вкара тук. Родителите ми са богати и си позволиха наистина да ме вкарат тук. И ето ме, на 20 с китарата в лудницата. Ами ти как попадна тук?- гледах го и не вярвах та той беше като мен, само че поне е бил навън. Започнах да разказвам.
- Бях на 3 когато брат ми каза на нашите че съм луда, че съм ходила нощем и съм крещяла име. Те му повярваха, първороден син повече го обичаха. Заключиха ме в една стая. Не съм излизала от нея, само да ям излизах, но на вън не. Преди 2 дни станах на 16. Брат ми е на 22. И повярваха му, имаха пари и ме вкараха тук. И ето ме сега на 16 с песните ми в лудницата.
И двамата се гледахме и невярвах ме, колко подобни историй имахме.
-Лол.. Ти пееш.
-М да, а ти свириш. Нещо хубаво от това да съм тук. Бих те прегърнала но белезниците ми пречат.- казах и повдигнах ръцете си. Засмяхме се защото и той вдигна ръцете си.