The girl from madhouse

Глава 2

Чух отключване на вратата, днес за пореден ден щях да пробвам да ги помоля да изляза на вън. Преди 2 дни навърших 16. Бащами влезе в стаята. Той беше добър, но обичаше повече брат ми. А брат ми е той ме мрази, но незнам защо. От много малка той ме изкара луда, не ме пускаха да излизам от стаята.
- Приготви се излизаме!
- Наистина?
- Да, и си събери багажа, ето ти чанта.- каза и ми подхвърли един много малък сак. Събрах си малко дрехи и мойте песни.
- Къде отиваме?- попитах развълнувано, но не получих отговор. Само чух кикотът на брат ми. Мама дойде и ме прегърна, като ми каза да се пазя. Брат ми също дойде до мен, но не ме прегърна, а само ми изшептя- Приятен престой в лудницата. Т-т-те наистина смятаха че аз съм луда. Качих се в колата и една самотна сълза се спусна по лицето ми, та аз не бях луда. Когато стигнахме пред лудницата, сградата изглеждаше нормално, е колкото нормално може да изглежда.. Заразглеждах детайлите, бяха прекрасни със сигурност някой много се е постарал. Изведнъж чух глас на жена. Обърнах се и я видях. Тя беше на около 45 с коса прибрана на кок, сако и пола.
- Здравейте Г-н Пит, това ли е момичето?-каза и ме погледна, с поглед който казваше още една луда.
-Да!
- Добре заповядайте, това е стаята ти момиче. След няколко часа ще дойде и съквартирантът ти. И той е луд, тук всички са луди.- тя се засмя, но аз не разбирах кое е смешното.
- След малко ще ти дойдат гости.-Тя ме бутна вътре със сакът ми и заключи вратата. Заключи?? Защо?? Да не избягам, та аз не бях луда. Нямаше как да изляза, затова се примирих. Стаята бе средно голяма, със 2 легла, една баня, едно бюро и един голям гардероб, който вътре беше разделен на две. Отворих сака, готова да подредя дрехите си, но тях ги нямаше, вътре бяха само песните ми. Тогава защо беше този голям гардероб. Вратата се отвори и вътре влезе една жена, която носеше някаква дреха.
- Съблечи си!
- Какво?- не разбирах, но все пак го направих. Тя дойде до мен и ми облече бяла широка рокля, която стигаше до малко под колената като накрая ми сложи и белезници. Тя взе мойте дрехи. Та те ме смятаха за луда, е да Саманта та това е лудница-казах сама на себе си. Жената излезе а аз се чудех защо, какво направих на брат ми че да ме вкара тук. Нямах нормално детство. Седнах на леглото и започнах да пея, музиката винаги ме успокояваше.