Прави малки неща с голяма любов/ ВРЕМЕННО СПРЯНА

Глава 1 Ретроспекция

- Хайде Лидия, иди да говориш с него.
- Не мога Алисън- казах твърдо.
- Ако не говориш няма да разбереш какво чувства към теб- каза тя умолявайки ме, след което направи кучешка муцунка.
- Аз си знам и без това. Никога няма да ме погледне. Виж ме нося очила, пълна съм и на всичко отгоре ми лепнаха прякор пишкащото прасенце който не се променя вече от 3- ти клас. И сега виж него забавен, красив, сладко глупав, кафяви очи, тръпчинки и косата му.- Изведнъж се замечтах и се отплеснах докато Али не ме изкара от транса.
- Трябва да опиташ от опит глава не боли. А и след няколко дни заминаваш. Ще забравиш.- винаги се чудя как може да е толкова спокойна?
- Лесно ти е да го кажеш ти не трябва да се мериш с Малия- Малия Тейт истинско бедствие. Слаба, хубав нос, плътни устни и многи грим. Добавете и типичното за едно гадно момиче държание и ще разберете за какво говоря.
- Хайде Лидия или аз ще ида- каза уверено.
- Добре де добре просто млъкни! Е отивам. По Пътя към края на коридора където беше Стайлс се помолих на всички всевъзможни светци да са ми на помощ. Още помня онова чувство. Дланите ми започнаха да се потят, коленете ми започнаха да треперят и буца се образува в гърлото ми.Отидох до Стайлс и леко го потупах по рамото.
- Хей Стайлс как си?- даже и аз се зачудих на спокойния си тон.
- Добре ами ти?- ах тази усмивка
- Супер страхотно направо превъзходно- казах развълнувано.
- Ооу- погледна ме леко объркано и свъси вежди
- Може ли да поговорим?
- Ъъм.. да разбира се става.
Дръпнах го на страна за да сме далеч от приятелите му.
- Трябва да ти кажа нещо много важно! Стайлс аз искам да ти кажа..... ъм такова... аз те.
- Да знам Лидия. Знам, че ме харесваш още от предучилищната и съм много поласкан от това, но просто между нас няма да се получи не сме един за друг.
Чакаййй??? Той знаеше от къде????
- От къде знаеш?
- Повече от очевидно е.
- Много ли се забелязва.
- Не чак толкова много... само малко.
- Ооо не почервенях- почервенях от срам. През всичките тези 7 години съм си мислела, че знаем само аз и Али, а то почти цялото училище знаело. Буцата отново се образува в гърлото ми и устата ми започна да изсъхва.
-Добре, че след два дни заминавам- едвам измърморих.
- Това е супер Лидия къде заминаваш? - долових някакво облегчение в гласа му.
- В Лондон най- вероятно ще остана там за постоянно.
- Късмет- каза само и се усмихна това беше последният път в който го видях.

край на ретроспекцията*
Не сме се чували или виждали от 5 години и сега когато всичко вървеше гладко трябваше да се засечем. Не знаех как ще реагирам. Какво ще правя. Въпреки, че вече нямам чувства към него все пак се притеснявам. Той е първата ми любов. След него не се бях влюбвала в никой. Отдадох се на себе си. Спортувах започнах да свалям килограми, както и да карам Скейтборд, рисувах, свирех на китара и забивах рими. През целия път към стария ми дом мислех за Стайлс какво ще се случи? Онова познато чувство се завърна в стомаха ми. Вълнение, притеснение, недоволство, щастие а може би и четирите. Изпитвах смесени чувства.
- Лидия скъпа пристигнахме- гласа на мама ме извади от транса.
- Добре- казах и влязох вътре. Беше толкова пусто все едно никога не съм живяла тук. Всичко беше прашно продължих да разглеждам. Вървях към хола и моментално ме връхлетяха спомените от раннити ми детски години.
Реших да отида в единствената бания която се предполага да функционира правилно. Докато вървях из коридорите забелязах, че до нас вече не живееха семейство Пукет. Интересно кой ли беше?
Гледната точка на Стайлс.
Прибирах се и пред къщата до нас видях една кола. Не я бях виждал преди поинтересувах се чия беше. Но не видях никой и се прибрах. Когато влязох в кухнията останах приятно изненадан .

Авторска бележка: Надявам се да отделите от времето си и да четете книгата. Да малко е скучна. Не малко, а доста. Според вас защо Стайлс остава приятно изненадан? Надявам се да оставите по един коментар.
И не забравяйте, че сте по- красиви от колкото мислите и по- талантливи отколкото можете да си преставите! ❤