Виолета и Аз съм Луна

Част 15

~~~ На сутринта ~~~

Карол се беше събудила. Видя до себе си Ру, който спеше, стана тихо, облече се и излезна от хотела без никой да знае. Докато вървеше стигна парка.

~~~ Карол ~~~
Мисля си, какво ли ще стане с нас ако се оженим. Не знам дали ще сме щастливи, ами ако се нараняваме повече и стигнем до там, че да не се погледнем повече? Ами ако Конде пак направи нещо? Дали да вярвам на Канде? Боже толкова мисли ми минават през главата, че не знам какво да правя вече. Искам да съм с Ру, но ме е страх да не се нараняваме. Аз го обичам, но не знам той колко ме обича, но няма как да седя в парка и да мисля дали той му обича или не. Ако не се рискува, няма как да разбереш, какво е станало са казали хората.

~~~ При Ру ~~~
Той стана и видя, че Карол я няма и се притесни. Почна да я търси и да и звъни, но телефона и беше в стаята. Ру нямаше друг избор освен да звънне на Тини, Кар и Вал.
- Ру - Тини, Карол при вас ли е?
- Тини - Не, не е тук. Кар виждала ли си Карол?
- Кар - Не, как да я видя като сега ставам.
- Тини - А ти Вал?
- Вал - Не. Какво е станало?
- Тини - Ру, какво е станало?
- Ру - Когато се събудих я нямаше, а телефона и е в стаята.
- Тини - Ще се прибере не се притеснявай. Сигурно е отишла да размишлява в парка. Ще я потърсим, чакай ме долу, обличам се и идвам.
- Ру - Добре.
- Вал - Какво става? Какво иска Руджеро?
- Тини - Карол я няма и ще ходим да я потърсим. Ру е много притеснен.
- Кар - Как така я няма?
- Тини - Еми излезнала е.
- Вал - Ставай Каролина,  да тръгваме. Вчера с право беше притеснена.
- Кар - Сещам се къде може да е.
- Тини - Хайде ставай, обличай се и да вървим.
- Вал - Хайде Каролина.
- Кар - Идвам бе Валентино.
- Тини - Ру, какво става?
- Ру - Събудих се и видях, че я няма, а телефона и е в стаята.
- Вал - Да не сте се скарали снощи?
- Ру - Не говорихме си и после сме заспали.
- Кар - Знам къде е.
- Ру - Къде?
Кар и Вал се спогледаха и казаха -  парк Гюел
- Ру - Какво ще прави там?
- Вал - Винаги е искала да отиде там.
- Кар - Да тръгваме, не е много близо.
- Ру  - Да вървим.

Тръгнаха към парка и след 20 мин.  Стигнаха с таксито.

- Вал - Да се разделим и да я намерим.
- Кар - Добре, аз и ти и Тини и Ру.
- Ру - Да вървим. Ако я намерите ми звъннете.
- Вал - Добре.

Тръгнаха да я търсят, но не беше лесно да я намерят в парка защото беше много голям.

- Тини - Ру, ето я.
- Ру - Карол.
- Карол - Какво правите тук?
- Ру - Видях, че те няма в хотела и тръгнахме да те търсим.  Притесних се да не ти е станало нещо.
- Карол - Добре съм, просто исках да остана сама.
- Тини - Аз ще ви оставя.
- Ру - Какво има?
- Карол - Нищо просто... Ру не знам какво ще стане, страх ме е.
- Ру - Защо? От какво те е страх?
- Карол - Страх ме е да не се нараняваме. Не знам дали мога да вярвам на Канде. Не знам какво може да е намислила в един момент е една в друг е съвсем друга. Страх ме е.  Ако си имаме деца и тя реши да им направи нещо? Страх ме!
- Ру - Карол Севиля, обичам те! Няма да позволя да ти се случи нещо! Дари и както каза ти, ако имаме деца ще ги паза повече от колкото себе си! Няма да ти се случи нищо. Обичам те и няма да мога да те нараня! Не съм способен да те наранявам!
- Карол - Ру много те обичам!
- Ру - И аз теб скъпа моя!
- Карол - Обещай ми, че няма да се разделим никога!
- Ру - Никога! До последният ни дъх заедно!
- Карол - Е кога ще ни е сватбата? Предложи ми, но не каза кога.
- Ру - Да се прибираме и ще се разберем с Кар и Агус.