Виолета и Аз съм Луна

Част 30

~~~ На сутринта ~~~

- Вал - Момичета готови ли сте?
- Кар - Да, макар и да не ми се ходи. - тогава се беше гушнала в Шон
- Шон - Стига Карол.
- Кар - Ми не искам да те оставям. Трябва да оставя и Матео.

Тогава се звънна на вратата.

- Агус - Това трябва да е майка ти

Агус отвори вратата, но там не седеше майката на Карол, а Руджеро.

- Агус - Братле ти ли си? Мислех, че е майката на Карол.
- Ру - Няма ли да го взимаш с нас?
- Кар - Къде си видял бебе да пътува със самолет не ми е ясно?
- Шон - Карол успокой се.
- Кар - Хайде да тръгваме и да се връщаме по - бързо.
- Шон - Момчета може ли да ни оставите насаме?
- Агус - Разбира се.

- Шон - Карол какво ти става?
- Кар - Не мога да понасям Руджеро, Шон.
- Шон - Той още не знае, какво е да си родител.
- Кар - Не мога и не искам да оставам с него. Знам много добре защо го правят, а и не искам да те наранявам като отида.
- Шон - Ти не ме нараняваш. Отиди, забавлявайте се и така ще ми докажеш, че вече нямаш нищо към Руджеро. Става ли? А ние тук с майка ти ще се грижим за Матео.
- Кар - Винаги ме убеждаваш.
- Шон - Знам. Хайде тръгвай.

- Ру - Защо ли поиска да ги оставим сами?
- Каро - Може би, за да са сами преди Кар да замине.
- Агус - Каро!
- Каро - Кажи Агус?
- Майк - Стига хора, каквото ще стане - ще стане. Стига.
- Вал - Карол хайде.
- Кар - Идвам.

- Кар - Ще ми липсваш.
- Шон - Знам и ти на мен, но сега искам да се забавляваш защото ти си и винаги ще бъдеш " Луната, която узарява всичко".
- Кар - Тези думи са ми много познати.
- Ру - Защото постоянно ти го повтаряха в сънищата ти докато снимахме филма.
- Шон - Както и да е. Обичам те и искам да се забавляваш.
- Ру - Със сигурност ще се забавлява.
- Кар - Ще спреш ли да си отваряш устата постоянно? Докато беше с оная да не казвам каква пред Матео, аз казвах ли ти нещо? Не! За това Моля те престани или иначе отново няма да видиш нито мен нито Матео, а ще направя всичко, за да не го видиш Руджеро!
- Шон - Кар успокой се.
- Кар - Щом този е около мен не мога да бъда спокойна.
- Шон - Приятели тръгвайте, аз ще докарам Карол на летището.
- Ру - Ще закъснее така.
- Каро - Добре. Хайде хора.

Всички тръгнаха, а Карол и Шон останаха.

- Шон - Какво ти става?
- Кар - Адски много ме изнервя присъствието му!
- Шон - Сигурна ли си, че не изпитваш нищо?
- Кар - Повярвай ми, той не ме интересува. Изневерява ме много самото му присъствие. Съжалявам, че съм била с него.
- Шон - Но Матео винаги ще ви свързва.
- Кар - Да и нищо друго.
- Шон - Не искам да мислиш за него щом заминете. Искам да се забавляваш и искам да си спокойна. С майка ти ще гледаме Матео, за да си спокойна.
- Кар - Добре.
- Шон - Искам да знаеш, че ти вярвам и че те обичам много.
- Кар - И аз много те обичам.
- Шон - Знам.