Styles{спряна}

10 част

Нее...това не може да бъде.Те ме лъжат за да намразя баща си.

-Не вие ме лъжете.Това не е истина.-казах аз.

След тези думи се паникьосах.Те ме лъжат,те ме лъжат.Постоянно си повтарях тези думи.

-Джес успокой се.-каза Флора.

Дойде до ме и ме прегърна.Чуството да имаш някои до себе си,който са те подкрепя е неописуемо.И тогава аз се пречупих.Оставих сълзите да текат в прегръдката на приятелката си.Не мога да и се сърдя,винаги е била до мен в добре и лоши моменти.
Едновременно се отдръпнахме от прегръдката.Чак сега забелязах,че всички ни гледат.Аз бързо избърсах сълзите си и сведох глава.Беше ме срам да плача пред толкова хора.
След като се успокойх почнаха да ми обесняват всичко,а аз през цялото време стоях с отворена уста.

-Така това което разбрах е че сте ме отвлекли за да отмастите на баща ми и че сте дилъри.Но едно нещо не мога да разбера.Какво общо имаш Флора с всичко това?-попитах.

-Аз съм част от тази група.

Каза и показа всички около нея.А аз не можех да повярвам.Никога не съм си представяла че момичета което беше непрекъснато до мен е забъркано с незаконни неща.
Спря за малко и пак продалжи.

-Баща ми и твоя баща бяха много добри приятели.Те също така бяха и патнюри в работата им.Но в живота им се появила една много хубава жена.И двамата са се влюбили в нея веднага.Но тя трябваше да избери един от тях.И избра баща ти.Така баща ми се разочаровал.Бил е много бесен и на двамата.Но с времето свикна с това и открил друга жена която пак я обичаше но не колкото майка ти.
И така те създали мен.Но майка ми починала.Бах много малка когато баща ми ми разказа тези неща.И от тогава исках да отмъстя,но когато се сприятелих с теб разбрах,че ти не си виновна.Аз наистина от толкова време изках да имам една много добра приятелка на която да мога да й казвам всичко.Не изках никаквио отмащение вече.Аз винаги съм била твоя приятелка и винаги ще бъда.-продалжи.

След всичко това което каза просто отидох до ная и я прегрътнах.Тя наистина зажеляваше за всичко.Почна да се успоява и продалжи:

-Всички ние бяхме забрани от баща ми за да отмастим.Тук сме като едно семейство.Всички знаем много неща за теб.Постоянно те преследвахме.

-Ооо...и Том ли е един от вас?-попитах.

-Кой е Том?-веднаха попита Лиам

-Никой.И не не е един от нас.
А сега да те заведа в стаята ти.каза тя.

Хванаме под рака и ме заведе на втория етаж варвяхме по коридора и си сприяхми пред една бяла врата където пишеше името ми.Когато я отворих останах онемена...

******

Етооо ме паак.Как ви се струва новата глава?

Моля харесайте и коментараите

Баййй до следващия път.