Когато се събудих бях в една тъмна стая.Бях завързана за един стол,имах рани по краката.Веднага се сетих какво се бе случило вчера.
Опитвах се да се развържа от въжетата, но не се получаваше нищо.
Изведнъж в стаята влезе един от тях.Можех да видя ли...
Тогава вратата се отваря и от там влезе той. Аз потрепнах от страх след като го видях. Кой знаеше какво щеше да направи този път.
Той се приближи и светлината погали лицето му. Зейн изглеждаше като друг човек. Очите му бяха нормални както и лицето му.Изглеждаше сякаш мисли какво да каже.
-Ъм...аз...извинявай за това което стана вчера.
Аз устанах изненадата от думите му.Не очаквах да ми се извини. От начина и от тона по който говореше изглеждаше че наистина съжалява.Но от друга страна не знаех какво може да направи всеки момент.
-Н-няма нищо.-опитах се да кажа.
Сега се страхувах много.
-Така и не можех да се представя,аз съм Зейн.
-Аз съм Джесика.
Той ми се усмихна и ми подаде ръката си,за да се здравесаме.
-Ръцете ми са завързани.
Когато ги погледна веднага усмивката му изчезна.
-От кога си завързана?
-От вчера когато ми донесоха храна.
-Мога да те отвържа и да ти донеса нещо да ядене.
Това вече не го очаквах...уоу май наистина не е толкова лош колкото изглежда освен Хари който е наистина лош.
-Добре..
Зейн ме отвърза и сега се чувствах свободна но,знаех че не съм. Каза че утива да ми донесе храна и излезе. Сега бях по-добре нямах вече синини и нищо не ме болеше.Стоя сама в този стая по цял ден.Толкова изках да разбера къде се намира.
Станах леко от стола и се приближих до врата.Когато я отворих пред мен имаше само един тъмен коридор.Започнах да вървя по него.Изведнъж една светлина освети всичко около мен. Беше много красиво изглеждаше като замък.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Почнах да изкачвам стълбите.Тогава един голям коридор стоеше пред мен.От всички страни иваше бели врати бяха сигурно 10.Но това тук беше шибано голяма.Човек можеше да се загуби. Запътих се към по-близката врата. Когато я отворих пред мен беше изникнала една огромна спалня. От едната страна имаше едно бюро а по средата едно голяма легло,но тогава видях една фигура върху него.Не ми беше позната.Той се изправи и тогава видях лицето му. Както и дяволската му усмивка.Приближи се много близо което ме накара да изтръпна от близостта на която беше.С едната си ръка се опита да докосне лицето ми,но товага се чиха крясаци от долу.Той се приближи до ухото ми и ми прошепна:
