МОЯТ ВАМПИРСКИ ЖИВОТ

Трета част

Влязох вътре. Поогледах. Всичко бе доста разхвърляно и занемарено. Но как? Нали миналия месец разчистих и подредих? Ами ако някой е бил тук?-зададох си въпроси без отговор. Продължих да оглеждам,но този път доста по-задълбочено. Забелязах,че навсякъде е мръсно. По пода имаше кръв,което е някак плашещо и странно. Е,подозренията ми бяха верни. Някой определено е бил тук. Но кой? Как да разбера?-отново си зададох въпроси,на които нямах отговор. Тогава се сетих за Джим. Всъщност той не е излизал от ума ми. Ако е бил той? Неее,това не е възможно! Та той дори не знае за това място. Запътих се към кухнята,за да взема кърпа,с която да избърша кръвта по пода,но когато стигнах прага й,що да видя? Там имаше някой. Беше с гръб и не го виждах добре. До него лежеше труп. Наоколо беше кърваво. Изтръпнах и започнах да треперя от страх. Прииска ми се да закрещя,но не можех. Бях твърде уплашена.

-К-к-к-кой си ти?-попитах.

Лицето се обърна към мен и в този момент разпознах Джим Хандерсън-момчето,с което се срещнах по-рано. Той ми се усмихна и ме поздрави.

-Здравей,Кейтлин! Ако знаеш как се радвам да те видя...-започна да се приближава към мен.

-Назад! Назад!-извиках уплашено.

-Не бой се,няма да те нараня.

-Назад! Назад от мен!-виках и се отдалечавах,а той ме следваше.

-Не се страхувай.

-От къде се взе? И какво си направил?

-Идвам тук,когато имам нужда да остана сам. Това място ме успокоява. Тихо. Приятно. Уютно. На края на града. Далеч от всичко и всички.

-Но от къде знаеш за това място?

-Ъ...аз...

-Ти какво? Говори!

-Ами аз те излъгах. Никога не съм бил тук. Проследих те. Дойде с такси до началото на улицата,нали?

-Д-д-д-да...

-Защо говориш на срички?

-А-а-а-аз...м-м-махай се!

-Какво?Защо?

-Т-т-т-ти..вън! Веднага!

-Страх те е от мен.

-Вън,казах! Върви си по пътя! И повече не се връщай!

-О,не бъди такава бъзла!-доближи се още повече. Нямах смелост да мръдна.

-Дръпни се!

-А ако не искам?

-Какво?-изплаших се до смърт. Помислих си,че ще последвам онзи,който лежеше на земята,целият окървавял.

-И мен ли щ-щ-щ-ще...-продължих,но той ме прекъсна.

-Не бих те наранил. Спокойно.

-К-к-к-как? Ами онзи там?

-А,той ли? Просто непознат.

-Не това имах предвид. Какво му стори?

-Много просто. Не виждаш ли? Мъртъв е. Убих го.

-Виждам. Но защо?

-Бях гладен...

-Гладен?! Ядеш хора?! К-к-к-какво си ти?-продължих да разпитвам уплашено.

-Аз съм вампир.

-В-в-какво?

-Вампир.

-Т-т-ти си чудовище! В-в-вън! Махай се!

-Добре...добре. Сега си тръгвам. Но ще се върна. Надявам се да си тук.

-Изчезвай! Вън!

Тръгна си. Цялата треперех от страх и от случилото се. Не знаех какво изобщо се случва. Бях ужасно шокирана.