ГТВ
Събудих се, защото някой почука на вратата ми. След, което чух бързи стъпки и затварянето на врата. Нямам идея в колко часа съм се прибрала от спортната зала, нито кога съм заспала. Погледнах часовника, показваше дванадесет на обяд. Отметнах завивката от себе си и с мъка станах от леглото. Спомних си, че някой беше чукал на вратата ми и отидох да проверя. Когато отворих вратата пред мен се появи купчина от пликове и кутии, който сигурно отговаряха на стойността, на апартамента, който делях със съквартирантката си в Джеймстаун! Имаше картичка. Отворих я, пишеше "Трябва да поговорим, дано подаръците ти харесат." беше подписана от Джъстин Б. Никога не ме е хващало толкова яд на нещо, или в случая на някого! Проклетникът си мислеше, че може да купи благоразположението ми с купчина скъпи дрънкулки! Е да, ама НЕ! Беше си попаднал на майстора!
ГТДж
След като с Крис подредихме подаръците за Викс пред вратата и почуках и светкавично се изпарихме. Покрихме се в коридора пред апартамента на момичетата и зачакахме, като очаквахме да чуем радостните писъци на Викс. Вратата на апартамента и от там се показа една доста изкусителна гледка за окото, Викс по къси панталонки и потниче, което не оставяше много работа за въображението ми. Всичко беше супер докато не видях как строполи черен чувал за боклук в коридора и затръшна вратата.
- Не чух радостни писъци брат. - Крис не пропусна да отбележи очевидното.
- Не думай...
Излязох от скривалището ни и отидох да проверя черният чувал, тая работа понамирисваше! Развързах плика.
- Ебаваш се.. - казах, а Крис дойде до мен и погледна в чувала.
- Брат, тая мацка не си поплюва много!
Седях и се чудех как беше успяла да натъпка всички подаръци в чувала за боклук.
- Джей, имаш ли план "Б"? - попита Крис.
- В момента не особено, но ще трябва да измисля нещо, освен ако не искам да ме намрази за цял живот! - казах.
YOU ARE READING
The Message
FanfictionКакво може да направи една сбъркана цифра...четете и ще видите ;)