Животът на Карлос

I глава - Пътуването

7 часа сутринта е. Алармата изведнъж зазвънка, и от звука Карлос се стресна и падна от леглото. После стана и спря дразнещия звук. Изведнъж майка му се провикна:

-Карлос? Какво стана?

-А, нищо мамо! Просто паднах от леглото.

-Добре, но се облечи и побързай! Нали не забрави, че днес ще се местим в Л.А.?- попита учудено майка му.

-Нее, разбира, се че не съм забравил..

-Добре, хайде облечи се, и с багажа ела тук!

След това Карлос започна да трепери. Каза си:

-Ужас, забравих да си наглася багажа! Малее, трябва да събера всичко.

Тогава той извади един огромен куфар, извади всичко от шкафовете и го нахвърли набързо вътре. После се облече и слезе при майка си. Те закусиха и отидоха долу до колата за да си сложат багажите вътре! Майка му изкара колата от гаража, Карлос се качи и потеглиха с всичко ценно за тях към Лос Анджелис.
След 4 часа пътуване, най - накря стигнаха до купената къща, която щеше да е новият им дом! След като Карлос слезе, изведнъж се провикна:

-Ъъъаагх, всичко ми е изтръпнало. Не мога да ходя!

-Добре, нужно ли беше да се провикваш така? -попита ядосано майка му.

-Не но, прос...

Изведнъж странен шум прекъсна Карлос. Той започна да се озърта, за да види източника на шума. Изведнъж погледна към края на пътя и видя някакво момче с колело да вика името му. След мъничко момчето се приближи, и Карлос осъзна, че това е неговият стар приятел Андрю! Той спря колелото си с крак, защото нямаше спирачки, слезе и прегърна Карлос и му каза:

-Къде беше брат? От много дълго време не сме се виждали. Липсваше ми!

-Нали знаеш, че живеех в Сан Франсиско?- попита Карлос учудено.

-Еми, брат отдавна не съм те виждал. Забравил съм! А междудругото какво правиш тук с тези куфари?

-Тук ще живея от днес нататък!- каза Карлос.

-Баси якото човек, ще сме съседи!Аз живея в съседната къща, онази бежавата. Ще ми идваш на гости нали?

-Разбира се, но сега трябва да помогна на мама за багажа, после ще се видим! Хайде чао за сега!

-Чао!- отвърна Андрю като се качи на колелото и потегли.

Карлос се затича с багажите към къщата, за да отвори вратата на майка си, и да и помогне да ги внесе. Той отвори вратата, влезе вътре и си каза:

-Леле, тук е огромно!

Той остави всички багажи в дневната, преоблече се и като куршум излетя навън!