Карлос излетя като куршум от къщата, и веднага се запъти към Андрю. Изведнъж, малко преди да стигне, Карлос видя приятеля си да си говори с едно момиче. Тогава той се забърза и директно изтича при него, но в този момент момичето си тръгна без дори изобщо да забележи приближавъщото се момче. Карлос веднага попита Андрю:
-Охоо, коя е тази бе, брат?
-Казва се Кристи и живее ей там, в онази бяло-сивкава къща, и не не я харесвам нито пък тя мен. -отвърна смело Андрьо
-Е, тъкмо си мислех, че си си хванал някоя. Но явно бъркам.
-Виж, знаеш ли какво? Приличате си с нея.- отвърна Андрю
-В какъв смисъл? Как така си приличаме?
-Ами виж сега! Първо, и двамата правите грешни заключения, и двамата сте инати и и двамата обичате еднакви неща!
-Ами добре, довечера ще и пиша!
След това Карлос се прибра вкъщи, извади си тротинетката и се тръгнаха с Андрю към парка. След около 5 минути стигнаха и веднага отидоха на рампите. Карлос се засили към едно малко скокче, след това излетя от него и направи трик, с който в последствие падна и се претъркули няколко пъти. Андрю веднага изтича до него и почна да се шегува с него:
-Карлос! Карлос! Добре ли си? Нещо да не си увреди мозъка?
-Андрю, дори и в ,,най - трагичните" моменти, не спираш да се бъзикаш с мен! Точно заради това сме най - добри приятели!
Карлос се изправи, взе си тротинетката и продължи да кара без притеснение, дали пак ще падне. Те караха заедно докато се стана залез, и после си тръгнаха. Карлос се прибра, и отиде да се къпе. След 30 минути под душа, той излезе, изсуши се, преоблече се и отиде да яде. На масата, майка му го заговори:
-Е, как мина днес? Някоя нова мадама има ли?
-Мамо! Няма да говорим за това на масата!
-Добре де! Като не искаш просто се нахрани и си върви в стаята.
Карлос се натъпка набързо и веднага отиде в стаята си. После си взе телефона и реши да пише на Кристи. Той и написа името и започна да я търси. Изведнъж видя името и и веднага отвори съобщенията и и писа. След 2 минути тя му отговори:
Кристи: - Познаваме ли се?
Карлос: -Не, но искаш ли да се запознаем?
Кристи: - Ами добре, аз съм Кристи и съм на 14.
Карлос: -Аз съм Карлос, на 15 съм.
Кристи: -Междудругото си много сладък!
Карлос: - Благодаря, и ти си много сладка! Искаш ли утре да излезем и да се опознаем на живо?
Кристи: - Ами добре, но сега ще те оставям, защото ще ми падне батерията.
Карлос: - Набързо само са ти кажа да се чакаме утре в 10:30 ч. в парка до фонтана.
Кристи: - Добре, там съм! Сега хайде чао!
Карлос: - Чао!
Карлос си остави телефона поразгледа някой неща из телефона си и после го сложи да се зарежда на шкафа до него. Той слезе в кухнята, наля си една чаша безалкохолно, изпи ся и отиде отново горе в стаята си. Отвори раклата си, и си извади одеалото и възглавницата. Сложи ги на леглото и директно заспа.
ESTÁS LEYENDO
Животът на Карлос
Novela JuvenilКарлос е момче на 15 години от Сан Франсиско. Той живее с майка си, защото е разведена с баща му. Тъкмо се премества в нов град и училище, и му предстоят интересни случки. Също така той ще е се запознае с нови хора, от който после ще страда, но ще п...
