Тази книга е за фактически всичко: истории от състезания, книги които мисля да започвам , цитати,хобита и всяка друга глупост за която в момента не мога да се сетя ще искам вашето мнение и т.н. . Наслаждавайте се и взимайте участие в нея :).Тази кн...
Поредната нощ, която ще я прекарам будна. Родителите ми вече спят дълбоко и са се унесли в страната на сънищата заедно със сестра ми , а аз стоя будна в 4:00 часа през нощта в мрачната стая и гледам звездите. Мисля си колко е скучен животът ми и нищо интересно не се случва дори да излизам с приятели вече не е забавно . Темите за разговор са едни и същи клюки, момчета , училище и т .н. всичко това вече ми омръзна .
-Искам нещо ново и необичайно да се случи.-малко след като го казах видях падаща звезда, но разбира се това не значеше нищо , защото всички знаем, че падащите звезди не изпълняват желания и магията не съществува. Учените отдавна бяха доказали това -Време е да се връщам в леглото --помислих си и въздъхнах силно. Тръгнах да затварям прозореца когато изведнъж звездите засияха силно и една по една започнаха да падат. Такова нещо никога не бях виждала. Една от падащите звезди се отклони от траекторията си и се насочи към стаята ми. Светлината на идващата звезда беше толкова силна, че бях принудена да затворя очите си, но малко след това изчезна. Небето беше празно и нямаше нито една звезда.-Какво по.... току що се случи.- гледах ококорено небето .Някой ме докосна по рамото обърнах се с подскок и паднах на земята.
-Добре ли си? Извинявай ако съм те уплашил. Името ми е Бен приятно ми е да се запознаем Лизи.--опитах се да го видя как изглежда, но не успях единствено видях как е облечен. Носеше цилиндър и костюм. Носеше дрехи като тези които са били носени през 19 век.
-Откъде дойде и как влезе тук? Откъде знаеш името ми?--паникьосано започнах да задавам въпроси един след друг, като не изчаквах отговорите. Спокойствието ми вече се бе изпарило
-Има ли значение важното е, че съм тук сега... да тръгваме!--каза той с над смешка и ме хвана за ръката и ме затегли към прозорецът.
-Никъде няма да ходя! Какво става?
-Ох добре ще ти обясня. Аз съм падащата звезда на която си изрече желанието . Тук съм, за да ти го изпълня. Сега дай ми ръката си--каза нежно той и ми подаде ръка .Това противоречеше на всичките ми принципи и на науката. Аз хванах ръката му все пак какво ще загубя. Личеше си, че това беше сън. Явно най-накрая съм заспала. Качихме се на прозорецът и ме взе в ръце. По същият начин по който ги носеха булките. След това скочи и двамата полетяхме
-Толкова е красиво да гледаш града от горе. Единствено липсват звездите
-Права си! Затвори очи--направих както ми каза и когато ги отворих всички звезди бяха там дори и повече , а луната изглеждаше по голяма от преди .---Сега ще ти покажа нещо--- той се запъти към един облак .Това беше единственият облак в небето. Стигнахме до него и той ме остави там .Там имаше едно много красиво и голямо дърво. Понечих да докосна дървото но се одрасках на твърдата му кора.
-Ауч!-раната на ръката ми се запълни с кръв.
-Какво стана?
-Одрах се и заболя.
-Бъди по - внимателна!
-Не там е проблема. Щом това заболя това значи ли, че това изобщо не е сън?
-Хахаха ама ти сериозно ли все още мислиш, че това е сън.-Бен се засмя толкова силно, че чак сълзи му тръгнаха.--Сериозно какво ще правя с теб Май е време да се връщаме.-каза той с и се усмихна нежно. Чак сега успях да видя лицето му. Косата му беше къса и черна. Очите му бяха различни. Лявото му око беше синьо, а дясното зеленикаво с малки точки на кафяво. От където и да го погледнеш беше красив. Взе ме и се запътихме към нас. Прозях се няколко пъти по пътя. Когато стигнахме нежно ме сложи в леглото.
-Ще те видя ли някога пак?-сънливо го попитах
-Да винаги когато си го пожелаеш на звездите аз винаги ще дойда
-Защо?-Бен се наведе и прошепна в ухото ми
-Защото аз съм твоята падаща звезда --След тези думи той нежно ме целуна по челото, обърна се и изчезна. На сутринта бях толкова щастлива. Не можех да разгранича дали това беше сън или истина. Погледнах ръката си и раната беше там. Никога не бях се радвала така на една рана , но тя беше доказателство, че случилото се не е било сън и Бен е истински. Погледнах раната както майка гледа детето
-Ти си моята падаща звезда.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
