My stories

Лятно приключение

Здравейте! Името ми е Леви и в момента ви пиша от Ню Йорк. Пиша ви, за да ви разкажа за най-страхотното ми лято може би в целият живот.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-Леви! - майка ми се провикна през кухнята

-Да?!-това беше странно майка ми да ме повика през деня. По принцип отношенията ни са такива, че да ме вика само за вечеря или когато идват гости. Отидох в кухнята, за да видя какво има. Тя ме чакаше. Беше ми приготвила любимото ми ястие.  А сега не беше време за закуска, обед или вечеря. Това намирисваше на проблеми. Седнах на стола и...-Има ли нещо?

-Опасявам се, че с баща ти имаме малко работа извън града и няма да ни има известно време

-Добре, какъв е проблема?

-Еми не можем да те оставим сама. Ще трябва да идеш при дядо ти и да останеш там през това време.

-Защо да не мога да остана сама? Не искам да ходя там и да напускам уюта на дома си!

-Само на 16 си точка по въпроса- малко след това баща ми си дойде. Ужас сега няма как да спечеля спора. Реших, че по добре да се предам от колкото да загубя с гръм и трясък и отгоре на това да свърша наказана.

----1 седмица по-късно

Стоях на спирката и чаках автобуса да дойде . Слънцето грееше силно и имах чувството, че ще ме опече жива. Най после автобуса дойде. Беше пълен с хора. По лошо от това нямаше ХОРА! Затова и не излизам по принцип Ню Йорк е голям град и често има блъсканици. Качих се в автобуса и след един час пътуване дойде и моята спирка. Селото не беше много голямо, къщата на дядо ми беше последната. Малко след селото имаше гора в която имаше малко езерце. Дядо ми ходеше там да лови риба. Той беше най-младият в селото така че само той ходеше до това езерце.

Пристигнах при дядо ми, а той ме чакаше с въдица в ръка.

-Знам, че вашето поколение не си пада по това, но нали ще помогнеш на стария старец.-Какъв хитър начин да го каже, за да не откажа. Такъв си е дядо ми!

-Разбира се!-с най-фалшивата усмивка, която човек може да направи . Така няколко дни под ред ходих с него за риба до езерцето и му носех кофата. Но ми омръзна да стоя и да го чакам.

-Ей дядо може ли да се по разходя

-Да но не се отдалечавай много!

-Добре!-Разхождах се из гората не много далеч от езерото, но така се бях замечтала за вкъщи, че не забелязах дупката. Голяма и дълбока, и естествено как да не паднеш в нея и да не си удариш главата. Когато се съвзех над мен имаше някакви светулки или поне така ги виждах. Всяка от тях светеше в различен цвят. Когато зрението ми се оправи и  не виждах вече размазано видях, че тези светулки имаха човешки телца и човешки лица единствената разлика бяха големите им заострени уши. Видяха, че се разбуждам и бързо се скриха в една дупка. (Дупка в дупката XD)Тя беше с размерите на половин човек. Исках да ги последвам, но за целта трябваше да лазя. Продължавах и продължавах когато видях светлина от другата страна. Тръгнах към нея и видях цяло мини градче. Там беше пълно със създания като тях. За мое нещастие едно от тях ме видя и всички се разбягаха. След известно време дойдеха други, но този път въоръжени и летяха към мен. Носеха нещо като тризъбец от който блика ток. Това го знам, защото ме уцелиха с него. Започнах да лазя към изхода, но тази работа с лазенето ме забави много. Когато стигнах края и те спряха. Изкачих се по корените в дупката и излязох на повърхността. Късите ми панталони бяха леко обгорени и мръсни, косата ми беше рошава и с листа в нея. Изглеждах все едно съм излязла от Сървайвар. Беше станало нощ дядо ми обикаляше и ме търсеше. Когато ме видя се ужаси. Разказах му за всичко което беше станало,  но го представих така сякаш е било сън и съм припаднала от удара в  главата. Това беше последният ми ден с него. 

-Нали няма да кажеш на родителите си за станалото

-Няма-Той се усмихна и ми махна с ръка

-Ще се видим до година- автобусът запали, а аз се провикнах, за да ме чуе

-Ще видим - и тръгнахме. След като се върнах в Ню Йорк ежедневието ми се върна. Бях запазила обгорените панталони като спомен  от лятното си приключение.