"Здравей... Обичам те"

Екскурзия

*Гл.Т. Алекс*

Седмица след като с Крис се събрахме имахме екскурзия до Токио. Понеже бях от там познавах града и предложих на компанията да сме в една стая и да ги разведа из града. Те се съгласиха. Много се радвах, че ще съм в родния си град за две седмици. Можех да видя много мои приятели от там.
Тъкмо се качихме на самолета.
След 8 часа пристигнахме в Токио. След проверките тръгнахме към хотела (който, за щастие, беше близо до къщата на леля Тоука и чичо Канеки🤗). Имаше само една стая с 6 легла и за щастие я взехме ние. Разтоварихме си багажа и аз отидох до леля и чичо, за да ги запозная с компанията.
- Здравейте чичо, лельо!😘 (разговаряме на японски, защото те не знаят български)
- Здравей миличка! Липсваше ни! Как е в България?
- И вие ми липсвахте. В България е добре. Искам да ви запозная с Анди, Рая, Ради, Иван и накрая моят приятел-Крис😊.
- Много ни е приятно🙂.
- Сега трябва да се връщаме в хотела. Чао засета.

Върнахме се, хапнахме и играхме на истина или предизвикателство. По едно време сме заспали. Събудихме се посреднощ и си легнахме по леглата.
Когато се събудих косата ми беше червена и доста скъсена.

Това беше дело на "триото" сигурна съм!

*Гл.Т. Мариана*
През нощта отидох в стаята на тази, която взе Крис от мен. Исках отмъщение! Заех се с косата и. Отрязах я и я боядисах в червено.😏

*Гл.Т. Крис*

Когато се събудих Алекс не си беше в леглото. Почуках на вратата на банята и тя ми отвори. Не приличаше на себе си. Беше с къса червена коса. Но и отиваше😄. След около час всички станаха, видяха Алекс и обсъждахме опции. Единствената логична беше, че това е дело на триото. Мисля, че бяхме прави.
Класната ни извика. Ние отидохме при нея и и казахме какво мислим, че е станало с Алекс. Тъпото е, че тя не реагира.😑😑

След като отидохме в стаята Алекс се притесни, че близките и няма да я познаят. Прегърнах я и и казах, че всичко ще е наред.

*колко са сладкииии😍😍😍*

*Гл.Т. Алекс*

Харесвах косата си сега. Всичко на екскурзията мина добре. Освен едно.. Денят, в който трябваше да си тръгнем.

Върнахме се в България. Всички си отидоха по домовете. Крис каза, че има работа. Предложих му да му помогна, но той отказа. Прибрах се.
След 1 час получих обаждане от непознат номер. Вдигнах и чух това:
- Добър ден! Госпожица Алекс ли е на телефона?
- Да. Кажете.
- Обаждаме се от болницата. Вашият приятел Крис е тук. Претърпял е инцидент. Моля да дойдете бързо. Той каза, че иска да звъннем на вас.
- А-а-аз и-идвам...
Струполих се на земята. Извиках другите и тръгнахме към болницата.
Когато пристигнахме питах на рецепцията:
- Добър ден. В коя стая е Крис Димитров? Ние сме му близки приятели.
- Господин Димитров е в стая номер 312.
- Благодаря!

Отидохме пред стаята точно, когато докторът излизаше.
- Докторе, как е той?😣
- Ами той е......

☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆

А сега де! Какво ли ще стане? Не знаем. Оставих главата така, за да ви държа под напрежение (гадна съм😄)
Съвсем скоро ще кача 7ма глава. Чао засега😘😘