- Значи ми казвате, че ми остават 6 дни живот, така ли? - За съжаление, да... Съжаляваме, госпожице, но не можем да направим нищо по въпроса. - Няма проблем, докторе. Такъв е живота. Някой живеят дълги години. А други, като мен биват пребивани и умират на 16 години.
През тези 6 дни Анди,Крис, Иван, Рая и Ради не се отделяха от Алекс. Искаха да прекарат последните и дни заедно. През вратата влезе някой. Направи го с гръм и трясък.
Алекс- Батко? Ти не беше ли в Италия с... Хиде- С Хинами, Кумико, с Хинами. Алекс/Кумико- Запомни. Тук съм Алекс. Хиде- Същото казах и аз😊😋 Таа... Госпожичке кога щеше да ми кажеш, че ще мреш след 6 дни? Алекс- Аз тъкмо щях да ти звъня😅 Хиде- Да... и аз така знам. Хинами- Кумико! Миличкото ми цвете! Какво ти има? * Хинами чувства Алекс като своя по-малка сестра* Алекс- Нищо... само това, че ще умра след 6 дни. Нищо ми няма. Виждам, че вече говориш българския по-добре😁 Хинами- Да. Супер, нали? Алекс- Да... вие пък какво се чудите? Все едно се е появил едорог?! Крис- Не... просто това е много хубава изненада. Анди- Да! Добре е, че ги виждаме и можем да се запознаем с тях. Алекс- Бате, Хинами това са Анди, Иван, Ради, Рая и моят приятел Крис Всички- Приятно ни е!
Дните минаваха и ето, че вече беше предпоследният ден от живота на Алекс. Групчиката отиде някъде и Алекс остана сама. След 2-3 часа те се върнаха и и дадоха бележка. Казаха и да я отвори в последния си ден. Понеже тя беше на системи, които я държаха жива щеше да я прочете преди да ги изключат.
Дойде и този ден. Всички обочни на Алекс хора бяха там. Имаха около 1 час преди изключването и започнаха да си говорят Крис- Е... значи това е краят.. Алекс- Да... Крис знаеш че те обичам и дори смъртта да ни раздели аз винаги ще бдя над теб. Крис- Дано... *Всички започнаха да плачат* Алекс- Хайде сега.. Н-не трябва да плачем.. Н-нали? Анди- М-може би... но как да не плачем като една от най-верните и добрите ми приятелки си отива... В буквалния смисъл Рая- Сега какво ще правим без теб, а? Кажи ми?? Алекс- Ще изпиете нещо, ще получите амнезия и ще забравите за мен... Така ще се чувствате по-добре и няма да тъгувате. Иван- То е лесно да се каже, но не и да се направи... Ради- Прав е. Все пак няма как да те забравим. Нали го знаеш? Алекс- Какво имаш предвид? Ради- Как се запознахме.. Рая- Как започнахме да излизаме заедно... Иван- Как се оказа, че живеем на три последователни етажа... Крис- Как все теб пребиваха и ние се спуквахме от притеснение.. Как се влюбих в теб..
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Алекс- Как ме пребиха фатално и се разделям с вас.. Всички- Как се обичахме катосемейство..❤ Тогава всички се прегърнаха и заплакаха отново.. *Колко трогателно😢 прекалено много чувства има в този момент😢😭❤*-... Госпожице... съжаляваме, но е време - Само момент, моля. Трябва да прочета нещо последно В писмото пишеше "Здравей, Алекс. Знаеш, чемного ще ни липсваш, нали? Но Крис има изненада за теб. Ще разбереш каква е много скоро! С много обич: Анди, Иван, Крис, Ради и Рая❤😢" Малко не го разбрах, но да видим. *Представете си го така- Алекс се усмихва и плаче. Другите реват. Хиде и Хинами се прегръщат и плачат. Докторът страда защото отнема животът на невинно момиче. Общо взето- дооста тъжна картинка* - Време е госпожице.. - Знам... Сбогом всички. Обичам ви❤❤❤ Всички- *смъркване* Сбогом *смъркване* - След 3, 2, 1.... *БИБ, БИБ, БИБ, БИБ, БИИБ, БИБ, БИИИИИИИИИИИИИИИИИП...* Следва още много плач. Анди.. Иван... Рая... Ради... Хиде... Хинами.. Всички бяха в шок... В чакай малко.. Ами Крис?! Той къде отиде?!?! *БИИИБ* През това време... Крис държи огромен сатър и говори: "Е.. явно това е краят.. толкова много я обичам и не мога да се разделя с нея* След секунди ножът се заби в корема на Крис и той падна на земята.
Докато всички страдаха още повече, понеже знаеха, че Крис ще се самоубие... Душите на Алекс и Крис отиваха в Небесата. Там Алекс видя много хора но не познаваше никой от тях. Крис търсеше Алекс. След известно време Крис зърна Алекс. Той побягна към нея. -Алекс? - Крис?!?! - Здравей... Обичам те. - Здравей... И аз те обичам. ❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤
♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡
Големият финал. Колкото и да е тъп се надявам тая тъпа книга да ви е харесала. Мисля да пиша нова, но не знам какъв жанр да е. Ако имате идеи ги напишете в коментарите. Чао😘😘
