- Катрин, недей! Скъпа, моля те!- започна да плаче тя.
- Няма връщане назад, мамо. Всичко приключи.- погледнах надолу.
- Какво е станало? Кажи ми и ще ти помогна.- крещеше тя, опитвайки се да ме обеди. Но вече беше решено.- Какво ти се е случило?- попита тя с по-лек тон, приближавайки се.
- Той се случи!- посочих го с пръст.- Заради този проклет шибан негодник.- вече плачех.- И заради този шибан свят.- казах вече аз по-меко, защото не знаех как да продължа.
- Катрин!- настръхнах веднага щом го чух да изрича името ми.- Веднага се връщай тук.- беше повече от разгневен.
- Този път не можеш да ми кажеш какво да правя.- казах спокойно.
- Върви в ада тогава!- изкрещя той, започвайки да слиза по стълба.- Няма да скочи, твърде е страхлива, за да го направи. Просто иска внимание.- каза на майка ми, все едно аз не съществувам.
- Ще видим.- усмихнах се подмолно и двамата се вторачиха в мен.
Пристъпих напред и в този момент го усетих. Момента. Моментът, в който вече ще съм свободна.
....
YOU ARE READING
One Last Try
Fanfiction- Защо си го направила? - За да се измъкна. - От какво? - Живота, предполагам.. *** Какво е да си на ръба? Стоейки на ръба на висока сграда или на ръба на нервен срив. Всъщност..на ръба да отнемеш...
