One Last Try

Chapter 1: My little girl

Неутрален разказвач

Майката на Катрин чакаше от 2 часа дъщеря й да излезне от операционната. Жива по-точно. И през цялото време се обвиняваше за това, че не е забелязала какво се случва с нея и, че не е могла да й помогне. Не знаеше през какво е преминала, за да стигне до тук. Всъщност, предполагаше, че баща й има вина за това, обаче тя беше твърде заблудена и страхлива, за да му се опълчи, и винаги мълчеше и се надяваше той някога да спре. Но очевидно той така и не го направи..Беше я страх да признае пред себе си. Страх я беше, че всъщност тя е виновната, а не той. Но най-много се притесняваше за това, че можеше никога да не разбере.

- Здравейте. Вие ли сте майката на Г-цата?- попита я един лекар, застанал точно пред нея. Но тя дори не го погледна. Гледаше някъде през него. Все едно нищо друго не съществуваше, само празното пространство около нея и дъщеря й.
- Да, какво е положението при нея?- осъзна се тя.
- Казали сте, че като е паднала долу е имало стъкла и едно й се забило в корема, така ли?- попита той недоумяващо, очаквайки нейния отговор.
- Да, бях там, опитвайки се да я спра.- гласът й се пречупи и започна да плаче.
- Г-жо, успокойте се. Искам да ме изслушате...- хвана я за рамото той.

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Катрин

- Какво не ти е наред? Никой баща не би направил такова нещо, па камо ли да си го помисли.- започнах да викам аз.
- На мен ли? Въпросът е какво ти има на теб. Вместо да помагаш на семейството си, решаваш да ни предадеш. Не съм виждал по-малоумно същество от теб.- извика той и в гласа му се долавяше насмешка.
- Семейство, така ли? Ха..- започнах да се смея от гняв, тъга и ужасната болка, която не утихваше.- Ти не си нашето семейство. И никога няма да бъдеш. Ти си едно нищожество без нас. Ще бъдеш отрепката, която беше преди, и която си и сега.- казах аз решително и сериозно. Накарах го да се чувства самотен. Точно какъвто ще бъде ако ние си тръгнем от него. И това беше слабото му място. Знаех го. Защото веднага пребледня. Не можах да го индефицирам правилно. Не знаех какво ще направи. И това беше най-голямата ми грешка до сега. Изведнъж се хвърли върху мен и ме хвана за гушата.
- Слушай какво, уличница такава, ако не искаш да те убия със собствените си ръце по-добре ме слушай, ясно ли ти е?- беше ме упрял на стената. Въздухът напускаше тялото и мозъка ми. Можех само да си държа очите отворени, за да ги запомни и да го преследват до края на живота му. Да не може да се отърве от мисълта какво е извършил. Усещах края. И възможно най-лошия начин да умра.- Посмей още един път да ми се опълчиш.- затисна хватката си. Започнах да губя съзнание. - Защото последното нещо, което ще видиш е това нищожество, нали така?- усмихна се по-подло отколкото можех да си представя. След това ме пусна на земята и в този момент последното нещо, което помня бяха въжета..

НАСТОЯЩЕ

- Тя е жива.- усмихна се той.
- Незнайно как, но е жива.
- Какво..? Жива е? Но как..Боже мой.- усмихна се, и започна да плаче от радост и от успокоение тя.
- И ние не знаем как точно да го обясним. Падането й не е било толкова тежко, колкото това, че стъклото много надълбоко се е било забило..- в този момент тя спря да слуша, защото най-важното беше, че е жива. Нейното малко момиченце беше живо. И този път със сигурност щеше да се грижи за дъщеря си както е трябвало. Нямаше да повтаря грешката си. И знаеше какво трябваше да направи.

                 🌼
Здравейте отново! Ralchetoo  започна втората си история! Надявам се да ви хареса, защото имам доста идеи, които ще разберете с напредването на главите.  Само ще кажа, че ще има много тайни и мистерии, които ще обърнат с главата надолу животите на героите. Именно тайните са най-надълбоко заровените, но какво ще се случи ако излезат наяве? Ще разберете ако продължите да четете. Би било много якуу ако оставяте по един глас и коментар. Ехехе. Глава ще има утре или вдруги ден. Хайде чао от мен.
                 🌼