ГТКЕЙТ:
Аз бързо си отворих очите и станах от леглото. Видях Хари който спокойно си спеше на стола до леглото ми. Загледах се и си задавах въпроси като "Защо се държи добре с мене?". Докато се осъзная Хари беше се събудил и погледите ни, бяха се заключили един в друг. Аз бързо си отместих погледа и се сетих какво се беше случило преди 2 часа. Ококорих се и изведнъж станах от леглото. Обръчах се насам, натам като муха без глава, за да си намеря телефона.
Хари: Какво забога правиш?!
Аз: Къде ми е телефона? Хари намери ми телефона!
Хари: Чейс го взе като излизаше от стаята.-той спокойно каза. Аз ококорих още повече очи.
Аз: Дай си телефона моляяя!
Хари: Аз какво печеля?
Аз: Каквото искаш без глупости и въпроси.-той вдигна телефона над главата си и аз се опитах да го настигна, но проклетата ми височина попречи да му га взема от ръцете. Започвах да се изнервям и той го забеляза от това, че лицето ми започна да почервенява.
Хари: Ей, ей само недей да нервичиш. Ето.-той ми подаде телефона си и аз бързо набрах номера му. Сега ще ме попитате откъде го има, но аз знам номера му наезуст. Всепак ако стане нещо ще ми трябва помощ и той ще ми го даде. Какъвто и да е вид. Аз му звъннах.
Аз: ЧЕЕЕЙС! НАЛИ НЕ СИ ОТИШЪЛ ПРИ МОМЧЕТАТА?! НАЛИ НИЩО НЕ СИ ИМ КАЗАЛ ОТ СЛУЧИЛОТО СЕ?!
Чейс: При тях съм, но не нищо не съм казал. Защо питаш?-аз не отговорих и затворих направо телефона, защото Хари беше тука и не исках да знае всичко за мене. Седнах на леглото и се концентрирах.
"Чейс, тъпунгерът е тука и немога да ти го кажа по телефона. Кажи всичко на момчетата, прати им поздрави, но никакви специални. Кейтлина го каза, а не аз. Защо забога го направи?!"-казах му чрез телепатия.
"Добре, добре успокой топката. Нищо лошо несъм направила. Присто исках да проверя той как ще реагира. Мискя, че от доста време те харесва. Затова го направих"-аз ококорих очи.
"Ама ти можеш и така да комуникатираш?! Сериозно?! Офф добреее. И Чейс прибери се защото довечера щяхме да излезем. Нали помниш?"
"Ама ти сега се събуди! Нама да ходя и ти няма да ходиш!"
"Това с откъсването на главите наистина ще го напрая, ако не си докараш задника тука до 2 часа!" -аз си затворих очите и пак ги отворих за да се разконцентрирам и пред мене беше Хари?! Аз се стреснах и безмалко да падна от леглото.
Хари: Пак за какво се изнерви, че почервеня?-попита ме и си вдигна едната вежда.
Аз: ...Ъ...Затова, че батерията на телефона на Чейс умря и телефона му се изключи!- изстрелях бързо и дадох от себе си всичко за да излъжа и изглежда, че се хванал. Незнаех, че съм добра лъшкиня.
Хари: Мхм, добре...
Аз: Ади трябва да се приготвим за да излезем. Колко е часа?
Хари: АМА ТИ ЗЕРИОЗНО?! ДОСЕГА БЕШЕ В БЕЗСЪЗНАНИЕ И СЕГА МИ КАЗВАШ, ЧЕ ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ?!
Аз: Хахаха и Чейс бе..би ми отговорил така.-безмалко да кажа "беше". Добре, че се поправих иначе нямаше да мога да се оттърва от въпросите му.-колко е часа?
Хари: Уфф...18:30.
Аз: Тогава да се приготвяме и в 19:30 пред общежитията.-казах и буквално изфучах от стаята даже не почаках да отговори. Телепатично казах на Чейс за плана си и той се съгласи. Мел и аз се приготвихме и излязохме пред общежитиятата. Там чакаше Чейс и аз скочих върху него, за да го прегърна. Той падна на земята и улекоти срещата ми с земята. Засмяхме се.
Аз: Нали нищо не ти стана?!
Чейс: Пръстчето ми се нарани, ако го целунеш нищо няма да му има.-усмихна се той. Аз също се усмихнах и целунах пръта му. Помогнах му да стане, после го прегърнах и го целунах по бузата. Той ме прегърна през рамото и тогава Нат и Хари дойдоха.
ГТХ:
С Нат излязохме пред общежитията и пред нас бяха момичетата. Кейт побягна и скочи върху Чейс толкова бързо, че чак той падна на земята. Те се засмяха и аз използвах вълчите си способности, за да чуя разговора им.
Кейт: Нали нищо не ти стана?!
Чейс: Пръстчето ми се нарани, ако го целунеш нищо няма да му има.-усмихна се той. Видях, че Кейт също се усмихва и тя целуна пръста му. Помогна му да стане, после го прегърна и го целуна по бузата. Той я прегърна през рамото и тогава ние пристигнахме при тях. Нещо ми стана когато ги видях да се усмихват заедно. Нещо ме заболя. Май това беше сърцето ми. НЕ, НЕ И НЕ! НЕ ЧУВСТВАМ НИЩО КЪМ НЕЯ! Качихме се в колата на Чейс и потеглихме към гората. Когато пристигнахме слязохме от колата и навлязохме вътре в гората. Луната огряваше пътя ни. По едно време Кейт проговори:
Кейт: Ъмм..Това...Отивам до там и идвам.-каза и показа с пръст едно място зад няколко дървета и храсти.
ГТЧ:
Чейс: Какво ще правиш там?-попита ме Чейс. Това беше част от плана ни. По-точно плана ми.
Аз: Трябва ли да ви казвам?!
Чейс:На мене да!
Нат: Ей, ей не се карайте!
Мел: Момичето може да има момичешки проблем.
ОУ!-казаха момчетата. Аз се обърнах и тръгнах към дърветата. Когато застанах на място където няма да ме видят почаках Ейдън да дойде. Той е час от глутницата на Чейс. Има силата да се преобразява в човека или животното, даже и растението което попне. Със растенията не се справя отлично затова винаги се упражнява над това. Не мина и минута тя дойде.
Ейдън: Започваме ли?-аз кимнах и тя ме докосна по рамото. Затворих си очите и пак ги отворих и пред мене стоеше мое пълно копие. Тя се усмихна и тръгна към другите. Аз пък отидох при глутницата и казах какво да правят. Те само кимнаха. Заеха си местата и почакаха времето да дойде.
ГТЧ:
"Хей Ейдън усети ли миризмата на чуждата глутница?"
"Да Чейс! Трябва да отидем при другите!"
/Ейдън-"Кейт" ще се нарича докато е преобразен/
"Кейт": Чейс стана ми студено. Може ли да се върнем при колата, за да си взема горнище от резервните ти дрехи?-усмихна се мило.
Аз: Хей хора ние ще се върнем при колата, за да и вземем горнище. После ще ви настигнем. Вие следвайте тази пътека в края ще има малка хижа. Там ще се видим.-казах и ние тръгнахме по пътечката. Ейдън се преобрази във вълк и аз го последвах...
Сори за грешките. Моля гласувайте и коментирайте.😁
