ГТХ:
Дали е тя? Не бе, как може? Надали е. Тя започна да гори. Пламъците първоначално бяха оранжево-червени а сега станаха лилаво-розови. Приближих се към тях. Нямаше и една крачка разстояние помежду ни. Надигнах се на пръсти, за да и видя лицето, но Чейс я придърпа повече към себе си. Той също започна да гори. Огънят постепенно бгърна цялото му тяло. Аз само можах да я докосна лекичко и тя изведнъж отвори очи и скочи от ръцете му. Косата и дойде пред лицето и затова неможах да я видя.
Чейс: Ей, Кани добре ли си? Какво стана преди малко? Какво забога беше това!? Как така си си открила силите?!
Кани(Кейт): Незнам...Изнервих се и после главата ми се завъртя и...после нищичко не помня. Чакай малко! Ти каза, че съм си открила силите ли? Как така?
Аз: Ти си момиче нали? Как така? Момичетата вълци не бяха ли изчезнали?
Чейс: Не се обръщай! Хари е там. Не искам да ти види лицето. По точно тя каза да не ти види лицето. И ти не би искала да ти види лицето.
Кани: Добре Чани. А Харолд оная глутница беше женска.
Аз: Ама как така?! Защо не ги усетих? Че са жени имам предвид.
Чани(Чейс): Първо - Кани, знаеш, че не обичам да ме наричат така. Второ - не си срещал досега вълчица, затова не ги позна.
Аз: Мхм...Значи затова имах странно усещане. Значи ти си вълка, който ни препречи пътя. Поправка-вълчицата-казах и се подсмихнах.
Кани: Ммм...Да. Исках да ви се извиня за случилото се, затова с глутницата щяхме да направим така, че сякаш ви спасявам, но тия курви се появиха и развалиха плана ми. Но това извинение щеше да е изкуствено. Затова курвите донякъде ми помогнаха. Истински ви се извиних. А ти откъде разбра, че съм този вълк?
Аз: Мхм. Ем...Беше различна. Не усетих, че си наблизо. Това беше странно. А ти не си от глутницата. Откъде се познаваш с Чанито ти и глутницата?
Кани: С него-показа с пръст Чейс,-сме пеиятели от малки. С глутницата се познаваме от началото на...-преди да се изкаже я прекъснах:
Аз: Добре разбрах. Кейтлин знае либза тебе? И защо досега не са те виждали изобщо никъде с глутницата. Как така?-когато я попитах за Кейтлин тя замръзна на място. Започна пак да гори. Но този път огънят беше тъмно лилав. И то като черно. Чейс я погледна и я разтресе лекичко.
Чейс: Кани! Успокой се! Дишай, издишай.-аз гледах. Само гледах любопитно. Цялата глутница застанаха пред мен. Той я прегърна .
Кани: Ейдън! Спокойно. Нищо ми няма. Успокои ги и ми дай от маските ти.-каза и момчето изпълни казаното от нея. Подаде и една маска, тя я сложи и се обърна към мене. Маската покриваше очите и, и лявата и буза. Дясната и буза, носа и устните и се виждаха само. Тя се приближи. Черен огън я обгради отвсякъде.
Кани: Виж Хари, аз съм...Как да ти го обясня...Аз съм силата на Кани. Недей да я изнервяш.-каза тя и отиде при едно дърво и пак заговори.- Виж сега. Гледай внимателно дървото. Според тебе на колко години е?-аз само поклатих глава в знак, че незнам.-Това дърво е на повече от 500 години. Виж какво става когато го докосна.-каза и докосна дървото. За стотна от секундата дървото се превърна в пепел.-Ако я изнервиш...Ше те следва съдбата на това дърво...
