Едно незабравимо лято

Част 1

-Момичетаааааа- извика майка ми.-готови ли сте? Трябва да тръгваме след 10 минути.
-Даааааа- извикахме едновременно с малката ми сестра.- слизаме мамо!
Поогледахме за последно стаята, за да бъдем сигурни, че не сме забравили нещо. Докато слизахме по големите стълби, Зоуи щеше да се пребие на два пъти. Доста е непохватна. Вече бяхме в хола при майка ни и баща ни. Татко тъкмо помагаше на мама с багажа и точно тръгвахме когато мама попита:
-Мили, взехме ли билетите?
Татко повдигна рамене и започна да претърсва чантата си. Мама влезе вътре и след горе-долу 5-6 минутки се върна при нас с четирите билета. Със Зоуи се вълнувахме много, защото от много време не сме ходили при баба и дядо в Маями. Времето беше много топло и поради тази причина реших да пътувам с любимата си бяла рокля с V-образно деколте и розови цветя.

Качихме се в колата на тате- черно BMW-и потеглихме към летището.

Постояхме доста време на пейките, но когато ни повикаха цялото семейство тръгнахме към самолета. Докато си оставях куфара се сблъсках с някой. Погледнах нагоре и видях, че този човек всъщност е момче. Имаше светло кестенява коса и кафяви очи, в които направо потъваш. Беше облечен с черни разкъсани джинси, блуза в тъмнозелен цвят и дънково яке. Личеше си, че спортува. Изглеждаше с поне 1 или 2 години по-голям от мен.

Изведнъж се усетих, че поне 5 минути се гледаме. Той се почеса по главата, а аз извърнах поглед настрани
-Извинявай- подхвърлих аз тихо.
-Няма проблем аз се блъснах в теб.-отвърна той.
Продължихме да се гледаме поне още 2-3 минути, докато Зоуи не ни прекъсна.
-Како, како, кой е този батко?- попита тя и в същото време викаше.
Аз не знаех какво да и отговоря и само го гледах. Изведнъж непознатият красавец се усмихна с една прекрасна усмивка и клекна пред нея като и подаде ръка да се запознаят:
-Здравей, чаровнице!- каза и той- Аз се казвам Ноа, а твоето име е...?
-Аз се казвам Зоуи- отговори тя, докато в същото време се усмихваше сладко.- Ноа, а ти на колко години си?- попита тя доста заинтересована да узнае отговора.
-Аз съм на 18-отговори и той, смеейки се на въпроса и.- А ти на колко си?
-На 6- отговори сестричката ми.
Аз само стоях и се радвах на сладката ситуация.
Изведнъж се изправи и ми каза
-Сестра ти е голяма сладурана.
-Знам- отговорих аз и му се усмихнах мило.
Отново клекна пред Зоуи и и прошепна нещо, но не чух какво. Тя само се усмихна и му кимна с глава и му написа нещо на един лист, който той и беше дал.Тя му го върна,а Ноа я гушна за чао, после дойде при мен и ми каза:
-Ще се радвам да науча и твоето име, красавице.
След това си тръгна, а аз го гледах как влиза в самолета със самодоволна усмивка на лицето си. Зоуи ме дръпна за ръката и докато се усетя вече седяхме на седалките зад мама и татко. Сестра ми седеше до прозореца, защото искаше да вижда гледката отвън, а аз извадих книгата си, която беше "Отнесени от вихъра", и слушалките, за да мога да чета на спокойствие. Обаче продължавах да си мисля за този Ноа. Не можех да спра да си представям прекрасните му очи и сладката му усмивка. Изведнъж се сетих, че Зоуи му написа нещо на листчето. Реших да я попитам какво и е казал Ноа.
-Зоуи какво ти каза хубавият батко?
-Како, Ноа каза, че си много красива и искаше да му напиша номера ти на листчето, което ми даде.-отговори тя с леко притеснение
-Сериозни ли!!!!- попитах аз изненадано.
Погледнах си телефона нито съобщение, нито телефонно обаждане. Честно казано и аз не знаех дали искам да ми пише или не. Реших да продължа да си чета книгата и да слушам музика, а Зоуи си продължи филмчето, което прекъснах.
Точно на най-интересното телефонът ми извибрира
Непознат номер:
"Не стига, че си хубава, но и умна. Не го очаквах.❤"
Започнах да се оглеждам, защото разбрах кой е всъщност непознатият, но не успях да го намеря. Изведнъж телефонът ми отново извибрира. Този път съобщението гласеше:
Непознат номер:
"Твое ляво.❤"
Погледнах наляво и го видях. Ноа ми се усмихваше самодоволно, обърна се към телефона в ръката му и написа нещо. Получих съобщението. Той беше написал:
Непознат номер:
"Бих се радвал да ми кажеш как се казваш.💋"
Чудих се вече поне 5 минути дали да му отговоря, а с периферието си забелязах, че през цялото време ме гледаше с очакване.
Авторова бележка:
Здравейте, надявам се главата да ви е харесала и дано няма много грешки(съжявам ако има). И надявам се скоро да кача нова глава. Лека вечер.❤❤❤