Името ми е Ерин Шийн и съм на 16.
Ще ви разкажа за едно мое невероятно лято, което никога няма да забравя.
Сблъсках се с някой докато си слагах куфара в багажника. С това започна всичко.
#romance #love #summer #cute
В хола влезе не кой да е, а Ноа. Той не ме забеляза веднага, защото говореше нещо с баба, а аз бях толкова изненадана, че даже не обърнах внимание какво обсъждат. Изведнъж сестра ми реши да направи най-невероятното нещо на света: - Како, тва е хубавият батко- извика тя с колкото се може по-висок глас. Ноа естествено се обърна и като ме видя и на него му "падна" ченето. -Ааа вие явно се познавате- каза баба - Да, бабо- рече Зоуи- това е баткото който кака ха....- преди да си довърши изречението аз и запуших устата с ръката си. -Ам да познаваме се- отвърнах аз- запознахме се наскоро с Ноа.- обясних аз усмихвайки се. Баба ме изгледа с поглед, който казваше има нещо гнило тук, но се усмихна и ни запозна с родителите му. Оказа се, че има и по-малко братче, което е на годините на Зоуи. -Щом вече се запознахме нека ви покажа стаите- каза баба- Ноа и Ерин ще дойдат с мен. Тъй като Зоуи и Николас (така се казва малкото братче на Ноа) все още спят при родитите си дядо ще ги заведе до техните стаи. В пълно мълчание и двамата последвахме баба ми. Качихме се на третия етаж и тя ни посочи две врати една до друга. -Настаняване се родителите ви са на втория етаж с малките деца. Ако ви трябвам съм в хола. До после милички- обясни баба и ни остави. Ноа ме погледна, усмихна ми се, но не каза нищо и си влезе в стаята си. Аз направих същото. Спалнята беше уникална. Бяха останали неща от когато съм била по-малка и съм си играела в стаята:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Извадих си телефона и го включих да се зарежда. След това се пльоснах на леглото, за да мога да си почина малко. Изведнъж ми извибрира телефона. -Оф, кой пък сега! Тъкмо легнах.-казах аз недоволно Взех телефона от шкафчето. Ноа ми беше писал: Сега ще е по-лесно да те заведа на среща.❤ Засмях се на прочетеното. Той обаче беше нахален и пак ми написа нещо: Ноа: Само ще сиинеш ли? Няма ли да напишеш нещо? Точно когато щях да му отговоря той ми каза: Ноа: Всъщност стой там. Аз ей сега ще дойда.❤ Няма и 1 минута и се почука на вратата.
Хелоу, итс ми! Надявам се главата да ви е харесала. Искам да ви кажа, че имам напредък и всяка глава става все по-дълга от предишната. Съжалявам ако има грешки и до скоро. Благодаря, че четете.😘😘😘❤❤❤
