Едно незабравимо лято

4 част

Взехме си багажа и мама предложи:
-Какво ще кажете да поръчаме такси, защото все пак баба и дядо не живеят толкова близко.
Всички се съгласихме и татко поръча по телефона такси. Няма и пет минутки и превозното средство дойде. Качихме се и потеглихме. Докато пътувахме разглеждах града през прозореца. Беше много красиво и имаше какво да се разгледа. След около 30 минути път, пристигнахме. Къщата на баба и дядо беше много красива. Татко плати на таксиметровия шофьор и се запътихме към вратата на дома, в който щяхме да останем поне месец. Звъннахме на звънеца и баба ни отвори. За възрастта си изглеждаше наистина добре. Тя ни прегърна и не спря да се усмихва.
-Хайде, деца, влизайте!- каза мило тя.
Беше много щастлива, че ни вижда. Отидохме в хола, където седеше дядо и си четеше вестника. С влизането ни в стаята той остави четивото си и очилата на масата и се усмихна. Дойде и ни прегърна и като всеки възрастен каза:
-Колко са пораснали красивите ми внучки.
Най-накрая се разцелувахме и нагушкахме и почнахме да си говорим за какво ли не. По едно време баба каза
-Деца, ще дойдат на гости и едни много близки наши приятели. Те имат едно прекрасно дете. Би трябвало да са тук всеки момент.
Изведнъж се чу звукът от звънеца и баба отиде да отвори вратата. Щом хората влязоха не можех да повярвам кой беше с тях.

Здравейте, мили читатели!
Знам, че от мнооооого дълго време не съм качвала, но нямах идеи, но ми дойде музата и написах най-дългата ми глава до сега. Надявам се, че ви е харесала. И според вас кой е този човек за когото героинята е толкова изненадана?