Hate of Love

Огънят извън тялото ми моля!

Усетих как започва да ми става топло и инстинктивно избутах одеалото, с което бях завит.
Затворих очи, докато някой не започна да натиска звънеца толкова силно и продължително, че паднах от леглото. Чух как входната врата се отваря и понечих да се скрия. Всякаква моя бъдеща реакция беше напразна. Майка ми влетя в стаята, като с ритници ме вкара гол до кръста в колата. Грабнах набързо якето си и се облякох преди да стигна училище.     Слизайки от колата тикнах слушалки в ушите си, като  премислях дългото време преминало като миг през очите ми. Дори не усетих какво стана.
Прекрачих прага на класната ми стая с мисълта, че това ще е един обикновен ден.
  Всичко вървеше по план докато аз и приятелите от класа ми не решихме, че трябва да си отмъстим на тополите. Стъпвах по засъхналата кал покрита с пухчета, спомнайки си как брат ми ги нареждаше в кръг и ги палеше.
"Щрак. Пъссс!" не усетих как го казах наглас и в следващия момент момичето до мен се наведе запалвайки малка част от мъха. Образува се малък оранжев кръг, който започна да се разраства все повече и повече. Инстинктивно започнах да скачам върху малките пламъчета, но ставаше по-зле, докато не усетих как подметките на кецовете ми започват да се стоплят прекалено много. Заподскачах от болката в левия си крак опитвайки се да всея спокойствие в нажежената обстановка. Кий започна да ни успокоява но напразно, всички се разтърчаха напред. Усетих как започна да ми става много горещо, обръщайки се да видя кой е зад мен, осъзнах че съдбата се опита да ни предопреди. Спрях се, а пламъците вече обгръщаха краката ми. Някой ме изблъска и щях да падна по лице, докато в следващия момент бързите ми рефлекси решиха да задействат тромавите ми колене. Момичето със запалката изпраши като стрела. Докато успея да я настигна тя вече беше пред мен целейки ме с две шишета вода. Поех ги автоматично в ръцете си, завъртях се като на кънки и обърнах траекторята. Докато препусках със същата скорост към местопрестъплението, всички ме сочеха с пръст крещейки, че аз съм подпалил всичко. Тъпият приятел на един идиот от нашия клас изкрещя "Той го запалаи", показах му среден пръст и всичко стана много тихо, обърнах се бавно назад за да видя охраната и директора в далечината, излезнали на входната врата. Без да си поемам дъх краката ми започнаха да бягат сами. Колкото повече наближавах толкова
по-задушно ми ставаше. Оли започна да бяга към мен обръщайки ме с поглед на разярен бик. Усетих, че ме кара да се махаме преди да са ни хванали, запътих се след тях, но нещо ме накара да се обърна отново. Не бяха минали повече от пет секунди а огънят обхващаше по-голямата част от гората. Тревата пукаше силно в ушите ми, а пушекът започваше да става все по-черен. Вече беше късно да останем незабелязани.
  Последното, което помня преди да ми причернее, беше как едва мятах краката си към класната стая. Когато отворих очи лежах на чина а останалите бяха в час. Дрехите ми вуняха на пушек, на сичкото отгоре димът започна да си пробива път през решетките на прозорците, карайки всички да кашлят. Останалите с които бях гледаха като гръмнати кококи, а аз едва се сдържах да не се изръмжа от смях. Сложих ръка на устата си почти приглошавайки психопатския си смях.
В следващия момент някой почука навратата, смехът ми секна моментално щом видях от там да влиза...