Пролог

350 30 1
                                    

Усетих парещата болка в бузата ми, секунди след като той ме удари. Тих стон напусна устните ми.

-Беше ли ти хубаво, когато те докосваше?- изкрещя. -Когато ме лъжеше и ми изневеряваше с онзи нещастник?- бутна ме и паднах на земята. Надвеси се над мен и хвана блузата ми и я скъса на две, оставяйки ме само по сутиен.  -Кучка! Защо мълчиш?!

-С-съжалявам! М-моля те не го пр-прави.- изплаках, сълзите не спираха да се спускат по лицето ми.

-Не!- кресна.- Кучките като теб не съжаляват! Сега ще видиш какво е болка.- пръстите му откопчаха копчето на дънките ми и свалиха ципа. Едва тогава сякаш ме обляха със студена вода, осъзнах случващото се. Започнах да се дърпам и да крещя да ме пусне.

Още един звук от плесница отекна в стаята, придружен с тъпа болка.

-Пусни ме!- изпищях,  когато свали сутиена ми.

-Млъквай!- изрева. -Къде е любовникът ти сега, скъпа, хм? Ще страдаш, както страдах аз когато разбрах какво прави съпругата ми, докато съм на работа!

-Не!- ритах и го удрях,  но той дори не помръдна. След още един шамар, ударих главата си в земята и погледа ми се замъгли. -
С-съжалявам. - беше последното, което казах преди да загубя съзнание.

                         ~•~•~•~•~

Love or moneyWhere stories live. Discover now