Love or money

Единадесета глава

През деня се чувствах ужасно, имах главоболие от сутринта и радостта на всички, че след няколко дни заминавам с Игор беше прекалена. Когато слязох за закуска не пропуснах погледите на майка ми и леля ми, които сякаш ми казваха " не ни благодари за услугата". Игнорирах ги по време на закуската и след това станах и се извиних, че не се чувствам добре и се качих отново в стаята си. Взех телефона си и се отпуснах на леглото си. Реших да пратя съобщение на Мейсън за случилото се вчера. След като подробно му обясних какво се беше случило нетърпеливо зачаках отговора му. Минаха около десет минути, но когато най- накрая чух мелодията за съобщения бързо проверих какво ми е написал.

Не се притеснявай. Всъщност мисля, че няма да е толкова непоносимо, колкото казваш. По някаква случайност, като негов съветник и аз ще бъда там. ;)

Въздъхнах облекчено, разбира се, че той ще бъде там.

Това е добре. :) Но всъщност няма да можем да прекараме време заедно. :(

Това беше така. Все пак Игор щеше да бъде там и се съмнявах, че ще можем да се срещнем дори веднъж под носа му. Отговорът от Мейсън не се забави.

Не се притеснявай.

Усмихнах се, но всъщност знаех, че той се опитва да ме успокои. Но просто така, за момент помислих, че това пътуване няма да бъде чак толкова голямо мъчение.

°°°
Останалите дни минаха бързо и докато се усетя вече бях минала всички проверки на летището и чакахме да стане време да се качваме на самолета. На пътуването щяхме да бъдем аз, Мейсън, Игор и асистентката му, Елена, която изглеждаше толкова притеснена от полета и не я свърташе на едно място. Опитах се да я успокоя малко, но очевидно се притесняваше, защото бях годеница на шефа ѝ. Разбирах я, но наистина ми се искаше да мога да ѝ помогна някак.

-Как се чувстваш? - бях изтръгната от мислите си, гласът на Игор прозвуча прекалено близо и се извъртях рязко, като едва не го ударих с главата си.- Извинявай, не мислех, че ще се стреснеш така. - усмихна се нервно.

-Аз съм.. аз съм виновна, съжалявам. Бях се замислила- промърморих сковано и погледнах настрани. Видях фигурата на Мейсън да се задава и въздъхнах облекчено. Бях решила, че ще изпусне полета, тъй като, Игор ми каза, че попаднал в задръстване по пътя насам.