Love or money

Трета глава

-Със захар или без?- попитах.

-Без.- взех чашата с кафето и я поставих пред него. Седнах срещу него и започнах да играя с пръстите си. - Вие, няма ли да пиете кафе?

-Не. Вече пих с Виктория.

-Да, вярно.-усмихна се неловко и погледна настрани. Това беше най- ужасната идея, която можех да измисля. Какво си мислех, че ще постигна с това?

-Знаете ли каква работа има, Игор?- наистина исках да знам кое беше по- важно от срещата ни. Имам предвид,  аз също имам задължения.

-Не, нищо не ми е казвал. И моля ви, говорете ми на ти.

-Тогава също ми говори на ти.

-Сделка.- отпи от кафето си и се облегна назад.

-От първата ни среща се чудя и търся отговор...-започнах и той ме погледна. - Защо се съгласи да работиш за това семейство?

-А аз те попитах защо се съгласи на този брак.

-Знам това. Защо искаш да знаеш?

-А ти?

-Защо всеки път ми отговаряш с въпроси?

-Не знам. Може би просто не харесвам да говоря за себе си.- вдигна рамене.

-Очаквах отново да намесиш и мен.- извъртях очи.

-Искаш ли? Никога не е късно.

-Не!- отсякох и той се засмя. Имаше хубав смях...И чакай това трапчинки ли са? Толкова харесвам момчета с трапчинки...като Мейсън например.

-Добре ли си? - попита ме мъжът срещу мени се сепнах.

-Д-да, защо да не съм.- преглътнах, как може да се захласвам така по друг мъж? Глупачка!

-Зяпаше ме две минути. - подсмихна се.

-Не те зяпах.- защитих се и в този момент чух входната врата да се затваря и гласът на майка си.- Майка ми идва.- паникьосах се. Гледах го как спокойно става от стола си и взема куфарчето си и се връща обратно. Отвори го и извади някакви листи, постави ги на масата и отново седна на стола си.

-Кати, скъпа тук л...- майка ми влезе в стаята и млъкна веднага щом видя Мейсън.

-Добър ден, госпожо Ортловска. Господин Алексеевич ме прати да запиша списъка с гостите на госпожицата, надявам се да не е проблем.

-Добър ден. Не няма проблем. - усмихна се майка ми.- Но всъщност ти не трябваше ли да си с Игор в момента?