Гледах в сивия мухлясал таван. Мръсно русата ми кафява, червена, черна, зелена, розова коса, която бе дълга 5 метра се разстилаше по миризливите и мръсни чаршафи, които снощи изцапах с цикъл.
Станах и вдишах. Ъх, забравих да отворя прозореца и сега мирише на лайна. Д**ба.. Майка си да е*а!
Разплаках се. Мама беше мъртва. Сълзите не спираха. Реших да се самоубия, но телефона звънна. Вдигнах.
-Здрасти, скъпа!
-Здравей, мамо. Как е на Карибите?
-Чуде - Затворих, защото не ми пукаше наистина и се надявах тая тъпа п**ка да умре.
Пак погледнах към снимката на мама. Тя беше мъртва.. Разплаках се и отидох в банята да си нарежа вените. Винаги съм обичала майка си! Родителите са най-святото нещо!
След това Иванчо влезе и взе ножа от ръцете ми, и изкрещя:
-К'во прайш ти ма?!
Погледнах го с кървясалите си очи и той се уплаши. Подхлъзна се и изпраска главата си в студените, мръсни плочки.
В кома е.
Изкрещях:
-Ти к'во прайш ма?!
Станах и в този момент ме удари диария. Седнах да експлодирам на тоалетната, а Иванчо лежеше мъртъв на еб**ите плочки. Прокарах крак през дългите му 10 метра лайняни къдрици и повърнах отгоре му.
Засмях се гръмогласно и в този момент се появи английската кралица.
Вдигна роклята си а оттам се подаде само коса? Dafuq?
Започна да размятква косата си и ме прасна в лицето. Припаднах.
Отворих очи и осъзнах, че това е било само сън.