Намигването

303 6 1
                                    

Стоях на последният чин и гледах през затвореният прозорец. Косата ми се вееше на вятъра и аз си мислех:

-Ей майка и да е*а на тъпата даскалка!

Всички погледи бяха забити в мен. ;) Ем.. Че как.. Все пак съм к**ва.

Също така искам да умра :) .

Но не можех.. Първо трябва да изтрия историята си на компютъра. 

--След клас--

Ще се застрелям.

Това е най-ужасната храна, която някога съм яла..

Повръщаното на Шрек.. Ама все пак това не е най-ужасният момент от живота ми.

Спомням си как за Коледа получих чувал с пръдня.

Докато си сърбах повръщаното пред мен застана секси баткото от по-рано и ми намигна.

Отвърнах със същото.

-След 10 минути-

Още си намигваме.

НЕ МОЖЕХ ДА ПОНАСЯМ ТОВА НЕПОНОСИМО НАПРЕЖЕНИЕ ВЕЧЕ!!

Станах от стола и го запратих в стената. Строши се на мънички парченца. Беше като прах.

Замая ми се главата. Усещах как повръщаното се изкачва по гърлото ми. И изведнъж повърнах върху него..

Нещо необичайно се случи! Той започна да се топи! Все едно е залят с лава! Не можех да повярвам.. АЗ ПОВРЪЩАМ ЛАВА!

В този момент охраната влезе и ме изведе. Трябваше да предизвикам повърнята! Само така можех да се измъкна! Изтръгнах ръката си от единия мъж и с ярост забих два пръста в гърлото си!

Започнах да кашлям неконтролируемо. Усещах я. Идваше.. Повърнята се изкачваше по гърлото ми. Докато се опомня и вече повръщах в лицата на охраната. Разтапяха се като кашкавал на филия само, че с нула цяло нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула нула пет милисекунди по-бързо.

Успях да се измъкна докато очите им се сливаха с носа. Всички се разбягаха като полудели.

Аз се подхлъзнах и си ударих главата на кирливия под.

ЦЕЦКА & HARRY STYLESDonde viven las historias. Descúbrelo ahora