6 глава

492 34 1
                                    


Събудих се и се чуствах невероятно защото беше неделя и съм в почивка от училище и най-хубавото нещо-спане до обяд! Чакай! С Християн се бяхме уговорили да се срещнем пред блока ми на обяд в 12 00ч?!Часът в момента е...11 59!!!Имам само една минута да се оправя но това беше невъзможно! Побързах да си измия зъбите,да се нахраня-грабнах цяла шепа зърнена закуска и започнах да гълтам мляко направо от шишето....Облякох се но трябваше да оправя външният си вид.Сресах косата си.Обух обувките си по най бързият начин и се затичах към асансъора.

-Но какво!?-вратата на асансъора беше заяла! Дърпах но не се отвори и се втурнах по стълбите до долу,за жалост съм чак на петия етаж...Щом стигнах и излязох от блока и знаех че Християн ме чака от едно десетилетие долу на входа.

-Закъснях ли??????!!!-бяха първите ми думи когато излязох от входа,дори още не бях видяла Християн защото косата ми в бързината ми беше паднала на лицето и не виждах нищо.

-Ама!?Какво...?!-викнах аз-Християн го нямаше! Беше толкова тихо и запустяло по улиците...И изведнъж някой ме хвана за гърба и тогава извика едно:

-Буууууууу!!!

Изпищях като малко 5-годишно момиченце и се стресирах супер много! Имах чуството че кръвното ми се вдигна с 200!Щом се обърнах назад да видя кой се е осмелил да ме изплаши така нагло,ииииииииии......познайте кой! Естествено че Христианчо!

-Хи-хи-хи.....!Здрасти!-засмя ми се той.-Мали подскочи като зайче! ХА-ха-хах! Беше просто велика! Трябваше да си видиш физиономията!-продължи да ми се смее и подиграва.

-Гърррррр!!! Тиииии! Ела тук!-започвах да го заплашвам и да му се смея.

Християн продължаваше да ми се смееше но щом видя че съм ядосана и тичам към него той си рече-Опаааа!-и започна да бяга но аз го настигах. Докато тичахме и двамата се смеехме,но постепенно увеличавахме скоростта си на тичане.Скоро скочихме и двамата малко над земята и още във въздуха се преобразихме на бял и черен вълк.Щом Християн видя че се вече приближавах той се обърна към мен и направи задно салто и се превърна отново в човек и нарочно падна по гръб.Е,все пак беше ноември и през нощта беше навалял много сняг.

Е,все пак беше ноември и през нощта беше навалял много сняг

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Wolf nights(ЗАВЪРШЕНА)Where stories live. Discover now