Щом се прибрах вкъщи бях толкова щастлива че има втори като мен.Но бях малко и объркана защото мислех за това когато му излаях кръвожадно нещо отблъсна назад Християн...Не знаех че имам допълнителни сили?Но по-добре да си лягам,защото съм много уморена...На сутринта станах и бях готова да изляза навън в гората при Християн но на небето светна една гръмотевица и заваля силен дъжд.
- Оффффф......-въздъхнах аз, и се прибрах.
Седнах на дивана и загледах как вали навън с една нацупена физиономия.Беше ми супер скучно.Но както и да е, с времето навън стана по-хубаво-спря да вали и грейна малко слънце.Вече можеше да изляза и отидох навън.
Щом стигнах до гората поседях така известно време.Не след дълго Християн дойде при мен.
-Кой бил тук?-изгледаме той странно,после ми се усмихна.-тъйййййййй , къде ще ходим?
-Искаш ли да отидем в града по-добре?-попитах го аз и също му се усмихнах.
-Нямам нищо против.Да вървим.
-Хайде!
Бяхме вече накрая на гората и вървяхме.Изведнъж се сетих ,че има малък проблем и се обърнах към Християн и го спрях.
-Сигурен ли си,че няма да нападнеш някой човек?
-Спокойно няма.-отвърна ми най-безгрижния човек на земята.
Млъкнах и продължихме.Щом стигнахме до града Християн се обърна към мен.
-И какво точно ще правим тук?
-Гладен ли си?-изобщо не отразих въпроса му.
-Да!Доста...
-Точна за това те доведох тук ! Знам една хубава пицария наблизо.Ще те черпя.И без това си нося пари.-казах му аз и го заведох там.Щом стигнахме седнахме на една маса.Щом седнахме Християн огледа мястото.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
