promises ||namjin one-shot

Край

Обещах ти всичко. Държах нежната ти ръка в своята и гледах право в замечтаните ти очи, а в полезрението ми бе перфектното ти лице. Сладкият ти смях се разнасяше из помещението и караше кожата ми да настръхва. Ти бе моето всичко, целият ми свят и причината ми да живея.

Поройните дъждове не бяха особено често явление, ала с моя прекрасен късмет докато бях навън и се разхождах спокойно, изведнъж в небето започнаха да се появяват ярки лъчи, след които следваха силни гърмежи. Не след дълго от небето бързо започнаха да се сипят големи капки вода. Изобщо не ми се искаше да подгизвам и, поради тази причина побегнех.

Навън бе тъмно, а почти всичко бе затворено, освен едно малко и уютно изглеждащо кафене, в което влязох след дълго и отчаяно тичане. Противоположно на моята надежда, бях мокър и уморен до мозъка на костите си, а единственото, от което се нуждаех бе топла напитка, която щеше да ме сгрее.

За щастие бях единствения човек в малкото кафене, единствен като изклюихме теб, разбира се.

-Господи, толкова лоша ли е бурята? -можех да видя тревожност в погледа ти, след като мина пред бара и дойде при мен, тревожност, която след време щях да обожавам повече от всичко.

-Навън е като ад...

-Почакайте, сега ще Ви дам кърпа, с която да се подсушите. Седнете докато ме чакате.-след думите ти седнах на една от празните маси и зачаках. Въпреки че в помещението бе топло и прятно, аз целият замръзвах, но най-вероятно бе заради дрехите ми, които все едно току що бях изпрал.

Не след дълго ти донесе една голяма хавлия, увивайки я около мен. Не зная защо, но нежна усмивка се бе изписала на лицето ти, което ми направи огромно впечатление, и точно когато щях да попитам защо се усмихваш така, ти проговори.

-Наистина трябва да поглеждате прогнозата за времето преди да излизате.

-Но те казаха, че няма да вали днес! -сгуших се в хавлията и леко повиших тон, а това накара усмивката ти да се разшири.-Как мога да им вярвам?!

-Хайде стига, просто ми кажете дали обичате чай, защото, ако не се сгреете, ще се разболеете.

-Ами, да, обичам чай, но може ли да те попитам нещо?-ти отново отиде зад бара, изваждайки чаша и чай в пакетче, но не можех да видя какво точно правеха ръцете ти, макар и да бе очевдно.