Момчето В Което Съм Влюбена

Неочаквано щастие на сцената

На следващия ден трябваше да ставам рано за участие с танцовата група. Станах, оправих се набързо и тръгнах. Докато чаках превоза си си взех едно кафе и запалих една цигара. Не след дълго колата ми дойде и ме откара до репетиционната. Докато се качвах по стълбите забелязах че не всички бяха навреме там. След четирдесет минути се събрахме. Започнахме репетиции, аз бях толкова изморена от шест часовата репетиция че чак легнах на сцената. Имахме два часа за почивка и подготовка на костюмите, прическите и грима. Звъннах на Джени да дойде да се видим и да й разкажа за вчерашната ми среща с Минхюк преди началото на представлението. След половин час тя дойде, седнахме и тя започна да ме разпитва какво е станало и как е минало всичко. Час след като й разказах, Минхюк ми звънна по телефона.
- Дара, къде си.
- На репетиции с Джени съм.
- Съжалявам, но няма как да дойда да те гледам. Много съжалявам, ще ми простиш ли?
- Не се притеснявай, разбирам те, няма проблем утре ще се видим.
- До утре скъпа. Успех
- Благодаря. Чао
- Чао.
Затворих телефона, оставих го до краката си и малка сълза се стече по студената ми буза. Джени се обърна разтревожена към мен и ме попита кой беше и какво стана. Разказах й и тя леко се намръщи. Стана време за представлението, влезнах, облякох черната рокля с която трябваше да танцувам, сложих си червения грим, който подхождаше на роклята, обух черните си обувки с ток и чаках с нетърпение да излезна на сцената. Хората вече се бяха настанили на местата си, сърцето ми започна да бие
по-силно от притеснение да не объркам някое движение. Пуснаха музиката, цялата зала се изпълни с аплодисменти, изгасиха осветлението докато аз и партньора ми застанем на п8зиция и пуснаха един прожектор върху нас. Започнахме да танцуваме и по средата на тамца погледнах към вратата и видях как Минхюк седи и ме гледа с огромна усмивка. На лицето ми се появи усмивка и очите ми заблестяха от щастие. След представлението, Минхюк дойде до сцената с огромен букет с кърваво червени рози, от очите ми закапаха сълзи от радост и щастие. Той ме прегърна силно и ме завъртя във въздуха, после ме свали и с леки движения на ръката махна сълзите от изчервените ми бузи. Казах му да ме изчака тук докато се преоблека и като се върнах отидох отидохме на ресторант. В края на деня се прибрахме изпълнени с радост и щастие.